Окото на времето [bg]

Но същите тези лъчи озаряваха много странни и необясними неща.

Имаше промяна във формата на полярните шапки. Виждаше съвсем ясно огромни глетчери, които се спускаха от Хималаите към околните долини, проправяйки си път през планините. Сахара, на свой ред, бе изгубила монолитността си. Тук-там се виждаха зеленикавожълтите петна на просторни оазиси, които може би достигаха до петдесет километра дължина и имаха почти прави страни. По същия начин Коля откри светложълти петна на пустинни участъци сред джунглите на Южна Америка. Светът изведнъж се бе преобразил в несръчно съшито палто. Но той скоро забеляза, че странните зеленикави петна в пустинята започват да избледняват и че с течение на дните растителността в тях повяхва.

И ако промените в природата бяха относително незабележими, въздействието, което същите тези промени оказваха върху човечеството, бе драматично.

И преди дневно време от орбита трудно се различаваха големите градове. Но сега не се виждаха дори пътищата, които прорязваха червения център на Австралия, а Англия и Европа бяха скрити от гъсти гори. Коля успя да разпознае устието на Темза — изглеждаше по-широко, но нямаше и следа от Лондон. Веднъж обаче мярна яркооранжево сияние насред Северно море, което можеше да е от пламъка на нефтена платформа. Димът от него се стелеше в посока към Западна Европа. Но най-потискащото бе пълното радиомълчание. Нямаше никакъв отговор на запитванията на Муса, нито следа от кораби или самолети.

И ако дневната страна на света изглеждаше променена до неузнаваемост, гледката на нощната бе направо потискаща. Изчезнали бяха заревата на мегаполисите, които обхващаха като сияещи огърлици по-голямата част от континентите. Сякаш нечия невидима, но гигантска ръка ги бе угасила в миг.

И все пак с времето Коля откри известни признаци на човешка дейност. Освен лагерните огньове в Сахара забеляза и други, по-гъсти, в Централна Азия, близо до границата с Монголия. Имаше дори някакъв град на територията на Ирак, но беше малък, изолиран и нощните му светлини едва се забелязваха, което сочеше, че са от фенери и огньове, а не от електричество. Сейбъл се кълнеше, че забелязала някакво селище в района на Чикаго, а веднъж целият екипаж на „Союз“ имаше възможност да наблюдава поредица от ярки проблясъци по западното крайбрежие на Щатите, но те се оказаха реки от лава, бликащи от тектоничен разлом, които скоро бяха скрити под огромни облаци пепел.