Плясъкът на крилете му [bg]

— Не помня да са ни го казвали изрично. Във всеки случай, не и Боско. Просто всички го знаеха.

— Е, не е вярно. Антагонистката Хегемония, нещо като религиозен събор, обяви йеронимитите за ужасна грешка и разпусна ордена. Заповядаха ни, под заплаха от смърт, да носим ковчег със себе си в разстояние на сто мили, така че всеки да знае, че не бива да ни дава вода, храна и подслон. Носим ковчега и унция сол.

— Защо?

— Солта на покаянието.

— А ти покая ли се?

— Не.

— Е, значи имаме нещо общо.

— Ние — заяви Поли — нямаме нищо общо с теб, безбожен главорез такъв.

— Не ѝ обръщай внимание — каза сестра Врай.

Кейл очакваше тя да продължи, но сестра Врай виждаше интереса му и искаше да го държи в неизгодно положение.

— Е, и в какво сте съгрешили? — попита той.

— Изтъкнахме, че в Завета на Обесения Изкупител, макар той да не твърди изрично, че ереста трябва да бъде прощавана, се казва, че трябва да обичаме онези, които ни мразят, и да им прощаваме прегрешенията — не веднъж или дваж, а седемдесет пъти по седем. Свети Августин казва, че ако някой влезе в ерес втори път, трябва да бъде изгарян жив. Но Обесения Изкупител, който учи, че ако те ударят по едната буза, трябва да обърнеш другата и да се оставиш да те ударят пак, не е Бог, който одобрява изгарянията.

— Чух за това от Девата на Гарвановата песен — за обръщането на другата буза, де. Но ако обръщаш буза, когато хората те ударят, те ще продължат да те удрят, докато ти се откъсне главата.

Тя се засмя.

— Разбирам мисълта ти.

— Можеш да разбираш колкото си щеш — прав съм, каквото и да си мислиш.

— Явно няма да стигнем до съгласие.

— Те я изгориха.

— Кого?

— Девата на Гарвановата песен.

— Защо?

— Разправяше същите неща като теб. И тя се беше сдобила с копие от Завета. Само че не получи ковчег и сол, а отиде направо на кладата.

— Като казваш, че се е сдобила със Завета, имаш предвид тайно копие?

— Да.

— Антагонистите нямат тайни копия на Завета на Обесения Изкупител. Те са длъжни да го прочетат — преведен е на десетина езика.

— Може пък — каза той — да е различен Завет.

— Някои неща трябва да са същите, щом са я изгорили, задето разправяла, че Обесения Изкупител е бог на любовта, а не на наказанието.

— Щом е толкова очевидно, защо са наказали и теб, че си твърдяла същото?