Измамна светлина [bg]

— Не. По-скоро зловонно. Под климат имах предвид артистичните среди. Тъй като беше критик, Лилиан не успя да завърже много приятелства.

— Е, вероятно това е цената, която плащат хората с нейната професия.

— Вероятно.

Но художникът не звучеше много убеден.

— И все пак? — настоя главният инспектор.

— Критиците са много и повечето са уважавани в общността, където се подвизават. Защото са справедливи и критиката им е конструктивна. Много малка част от тях са подли.

— А Лилиан Дайсън?

— Тя беше подла. Рецензиите й обикновено бяха ясни, разумни, конструктивни и дори блестящи. От време на време обаче си позволяваше да пусне някоя злобна забележка. В началото бе забавно, но постепенно атаките й ставаха все по-очевидни, язвителни и безразборни. Като нападките към Клара например. Напълно несправедливи.

Гамаш забеляза как събеседникът му неусетно бе забравил собствената си роля в тази история.

— Писала ли е рецензия за ваша изложба?

Питър кимна и се изчерви.

— Да, но явно й бе харесала. Винаги съм подозирал, че е написала толкова позитивен отзив, за да вбеси Клара. Надявала се е да ни раздели. Навярно е предполагала, че щом самата тя е толкова дребнава и завистлива, Клара също е такава.

— Не е ли?

— Клара? Не ме разбирайте погрешно, понякога ме побърква. Съпругата ми е дразнеща, нетърпелива, често неуверена, но изпитва истинско щастие само когато другите са щастливи. Винаги се е радвала на моите постижения.

— А вие радвате ли се на нейните?

— Разбира се. Заслужава успеха, който пожъна.

Последното бе лъжа. Не че Клара не бе заслужила успехите си. Гамаш знаеше, че е работила здраво, за да ги постигне. И Питър го знаеше. Но и двамата мъже бяха наясно, че художникът не се радва за съпругата си.

Инспекторът бе задал въпроса само за да види дали Питър ще каже истината.

Е, излъга го. А щом бе способен да излъже за това, какво ли още криеше?