Сянката на чинара [bg]

Съгласно наставленията на Сет никой не произнесе слово. Говори единствено пасторът, но се създаваше впечатлението, че надали ще има други желаещи, дори и да им бъде дадена думата. Преподобният приключи с една бърза молитва, която явно целеше да запълни малко време. Двайсет и пет минути след началото той покани присъстващите в гробището за полагане на тялото в земята. Навън Джейк успя да избегне Стилман Ръш и адвокатите. Вместо това се обърна към най-близкостоящия човек в делови костюм и каза:

— Извинете, опитвам се да намеря господин Ръсел Амбърг.

— Ето там — посочи му учтиво мъжът.

Ръсел Амбърг стоеше на около три метра и тъкмо палеше цигара. Той чу въпроса на Джейк. Двамата се ръкуваха със сериозни лица и се представиха един на друг.

— Може ли да поговорим на четири очи? — попита Джейк.

Господин Амбърг сви рамене.

— Разбира се, какво има?

Хората бавно се придвижваха към гробището. Джейк не възнамеряваше да присъства на погребението, мисията му беше друга. Когато с Амбърг се отдалечиха достатъчно, за да не ги чува никой, той каза:

— Аз съм адвокат от Клантън, не познавам господин Хъбард, но вчера получих писмо от него. Заедно с писмото получих и завещанието му, за чийто изпълнител той определя вас. Непременно трябва да поговорим колкото се може по-скоро.

Амбърг се закова на място и пъхна цигарата в ъгъла на устата си. Изгледа ядосано Джейк, после плъзна поглед настрани, за да се увери, че са сами.

— Какво завещание? — попита той, издишвайки дима.

— Собственоръчно написано миналата събота. Очевидно е планирал смъртта си.

— В такъв случай вероятно не е бил с всичкия си — усмихна се подигравателно Амбърг: първото подрънкване на саби от предстоящата война.

Джейк не беше очаквал такава реакция.

— Ще видим. Допускам, че това ще бъде установено впоследствие.

— И аз някога бях адвокат, господин Бриганс, отдавна, преди да си намеря почтена работа. Познавам тази игра.

Джейк подритна един камък и се озърна. Първите опечалени наближаваха входа на гробището.