Обичай ближния си [bg]

Глава пета

Керн седеше на оградата на старите еврейски гробища и броеше парите си под осветлението на една улична лампа. Цял ден бе продавал в околността на планината Светия кръст. Кварталът беше беден, но Керн знаеше, че бедността внушава на хората милосърдие, а не желание да повикат полицията. Спечелил бе трийсет и осем крони, денят беше добър.

Той прибра парите в джоба си и се опита да разчете имената по изтърканите от времето надгробни паметници, като се облегна равнодушно до стената.

— Равин Израел Льов — каза гласно той, — умрял преди много години, сигурно учен мъж навремето си, а сега само шепа пръст и кости тук. Какво мислиш, че би трябвало да сторя? Да се прибера вкъщи доволен или да продължа работа и да се опитам да увелича печалбата си до петдесет крони? — Той извади една монета от пет крони. — Не те ли интересува, старче? Добре, тогава! Да зададем въпроса на емигрантската богиня — случайността. Ези ще значи да бъда доволен, а тура — да продължа да продавам. — Той хвърли монетата във въздуха и се опита да я улови. Но тя се изплъзна от ръката му и падна на гроба. Керн се покатери по стената и я прибра внимателно. — Тура, и то върху гроба ти! Ти ми даваш личния си съвет, рави! Да вървим!

Приближи се до най-близката къща, сякаш се готвеше да щурмува крепост.

На партера не се обади никой. Керн почака малко, после се изкачи по стълбите. На втория етаж едно хубаво слугинче отвори вратата, надзърна в пощенската кутия, намръщи се и затвори, без да продума.

Керн продължи до третия етаж. След повторното позвъняване вратата бе отворена от мъж с разкопчано сако. Керн още не бе заговорил, когато мъжът го прекъсна възмутено:

— Тоалетна вода ли? Парфюми? Какво безобразие! Не можеш ли да четеш, човече! На мен ли, околийския представител на тоалетните артикули „Лео“, ще се опитваш да продаваш глупостите си? Махай се!

Той блъсна вратата. Керн драсна кибрит и погледна месинговата плочка на вратата. Вярно беше: Йозеф Шимек беше търговец на едро на парфюми, тоалетни води и сапуни.

Керн поклати глава.

— Рави Израел Льов — промълви той, — какво значи това? Възможно ли е да не сме се разбрали?

Той позвъни отново на четвъртия етаж. Отвори му любезна пълничка жена.

— Влизайте — каза тя, щом го видя. — Германец сте, нали? Бежанец? Влизайте!

Керн я последва в кухнята.

— Седнете — каза жената. — Сигурна съм, че сте уморен.

— Не много.

За пръв път, откакто бе дошъл в Прага, му предлагаха да седне. Той се възползва веднага от редкия случай и седна. „Извинявай, рави — каза си той, — избързах. Извинявай, рави Израел, млад съм.“ След това изложи стоката си.