Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Тримата бяха застанали до вратата.
— Ще изиграем още един рунд — каза мургавият, преграждайки изхода. Щайнер го погледна.
— Не можете да се измъкнете така, съседе — изблея мършавото човече. — Невъзможно, господине.
— Да не се вдетиняваме — каза Щайнер. — Войната си е война. Всеки губи понякога.
— Но не и ние — каза мургавият. — Ще изиграем още един рунд.
— Или ще ни върнете каквото сте спечелили — добави дебелият.
Щайнер поклати глава.
— Играхме честно — каза той с насмешлива усмивка. — И вие знаехте какво искате, и аз знаех какво искам. Лека нощ.
Той се опита да си проправи път покрай мургавия и при този опит усети силата на мускулите му. В същия миг пристигна и съдържателят.
— Никакви разправии в моето заведение, господа!
— Това именно се опитвам да предотвратя — каза Щайнер. — Искам да си отида.
— И ние ще дойдем с вас — каза мургавият.
Слабият и мургавият излязоха първи. След тях вървеше Щайнер, а зад него дебелият. Щайнер разбираше, че само мургавият е опасен. Той бе сбъркал, тръгвайки напред. Когато излизаше през вратата, Щайнер вдигна крак и ритна в стомаха дебелия. В същото време удари като с чук мургавия в тила, така че той почна да се търкаля по стълбите и повали слабия. Щайнер излезе с един скок и затича по улицата, преди другите да успеят да се вдигнат. Той знаеше, че това е единствената му възможност, защото на улицата не би могъл да се справи сам срещу трима. Чу викове и се огледа, като продължаваше да тича, но никой не го преследваше.
Тримата приятели бяха съвсем замаяни.
Тръгна по-бавно и постепенно навлезе в по-многолюдни улици. Спря пред едно огледало във витрината на магазин за дрехи и се огледа. „Картоиграч и измамник, помисли той. Но… половин паспорт.“ Кимна при тази мисъл и продължи пътя си.
Глава пета
Керн седеше на оградата на старите еврейски гробища и броеше парите си под осветлението на една улична лампа. Цял ден бе продавал в околността на планината Светия кръст. Кварталът беше беден, но Керн знаеше, че бедността внушава на хората милосърдие, а не желание да повикат полицията. Спечелил бе трийсет и осем крони, денят беше добър.
Той прибра парите в джоба си и се опита да разчете имената по изтърканите от времето надгробни паметници, като се облегна равнодушно до стената.
— Равин Израел Льов — каза гласно той, — умрял преди много години, сигурно учен мъж навремето си, а сега само шепа пръст и кости тук. Какво мислиш, че би трябвало да сторя? Да се прибера вкъщи доволен или да продължа работа и да се опитам да увелича печалбата си до петдесет крони? — Той извади една монета от пет крони. — Не те ли интересува, старче? Добре, тогава! Да зададем въпроса на емигрантската богиня — случайността. Ези ще значи да бъда доволен, а тура — да продължа да продавам. — Той хвърли монетата във въздуха и се опита да я улови. Но тя се изплъзна от ръката му и падна на гроба. Керн се покатери по стената и я прибра внимателно. — Тура, и то върху гроба ти! Ти ми даваш личния си съвет, рави! Да вървим!
Приближи се до най-близката къща, сякаш се готвеше да щурмува крепост.
На партера не се обади никой. Керн почака малко, после се изкачи по стълбите. На втория етаж едно хубаво слугинче отвори вратата, надзърна в пощенската кутия, намръщи се и затвори, без да продума.
Керн продължи до третия етаж. След повторното позвъняване вратата бе отворена от мъж с разкопчано сако. Керн още не бе заговорил, когато мъжът го прекъсна възмутено:
— Тоалетна вода ли? Парфюми? Какво безобразие! Не можеш ли да четеш, човече! На мен ли, околийския представител на тоалетните артикули „Лео“, ще се опитваш да продаваш глупостите си? Махай се!
Той блъсна вратата. Керн драсна кибрит и погледна месинговата плочка на вратата. Вярно беше: Йозеф Шимек беше търговец на едро на парфюми, тоалетни води и сапуни.
Керн поклати глава.
— Рави Израел Льов — промълви той, — какво значи това? Възможно ли е да не сме се разбрали?
Той позвъни отново на четвъртия етаж. Отвори му любезна пълничка жена.
— Влизайте — каза тя, щом го видя. — Германец сте, нали? Бежанец? Влизайте!
Керн я последва в кухнята.
— Седнете — каза жената. — Сигурна съм, че сте уморен.
— Не много.
За пръв път, откакто бе дошъл в Прага, му предлагаха да седне. Той се възползва веднага от редкия случай и седна. „Извинявай, рави — каза си той, — избързах. Извинявай, рави Израел, млад съм.“ След това изложи стоката си.