Шадоу стрийт 77 [bg]

Уини не обичаше да слуша музика, докато чете, защото тя му напомняше за татко му, а той не одобряваше прекаленото четене. Татко му настояваше той да се занимава с други неща, като да се включи в отбора по борба в училище. Естествено, нямаше отбор по борба за четвърти клас. Във всеки случай не в училището „Грейс Лаймън“. Въпреки че, съдейки по гигантския портрет от късните години на госпожица Грейс Лаймън във фоайето на училището, тя като нищо би могла да е състезателка по свободна борба. Татко му държеше той да посещава тренировки по футбол, таекуондо, кикбокс и най-вече да се научи да свири на музикални инструменти като китара или пиано, но, за бога, в никакъв случай на флейта или кларинет. Уини не знаеше защо татко му смята някои от инструментите за мъжки, а други — за женчовски. Беше наясно, че ако пуснеше музика, без значение на кой изпълнител, баща му щеше да влезе в главата му до такава степен, та нямаше да бъде в състояние да се концентрира върху книгата.

Никога не включваше и телевизора, докато четеше, но предишния ден, сряда, телевизорът сам се беше включил два пъти на канал сто и шест, който беше местен канал, и връзката беше прекъсната. Вместо обичайните звездички на екрана пулсираха кръгове от синя светлина от центъра към краищата.

Първия път, когато се случи, тъй като никога не беше виждал нещо подобно, Уини помисли, че телевизорът се е повредил. Опита се да го изключи, но дистанционното не работеше. Тъй като пулсиращата синя светлина не беше придружена от звук, той реши да продължи да чете, за да види дали ще се изключи от само себе си.

След десет минути изпита чувството, че телевизори го наблюдава. Е, не самият телевизор, а някой, който го използваше, за да шпионира другите. Това звучеше ужасно налудничаво и със сигурност би го отвело право на кушетката на психиатъра в битката за попечителство и в Нашвил, в къщата на неговия татко, музиканта мъжкар. Затова той беше издърпал щепсела от контакта и екранът беше потъмнял.

По-късно, когато се върна в стаята си, щепселът беше включен отново. Вероятно госпожа Дорфман, домашната помощничка, го беше направила. Тя беше мила, но се бъркаше във всичко. Когато чистеше, вечно разместваше нещата, като например фигурките на Уини от Света на драконите, все ги подреждаше, както на нея й харесва. Работеше на пълен работен ден, но си отиваше, не живееше тук. Ако живееше тук, досега да бе протрила килимите с непрестанното си чистене.

И така кабелът на телевизора беше включен отново вчера — сряда — вечерта. Дълго след като Уини се беше настанил да чете, телевизорът се беше включил пак. Както и предишния път светлинни кръгове трептяха от центъра към външните ръбове на екрана. Напомняха му на светлината от хидролокаторите в подводниците от старите филми, само че тази беше синя вместо зелена.