Шадоу стрийт 77 [bg]

— До голяма степен. Откакто загубих жена си, единствено това успя да събуди интереса ми. Обичайните развлечения — телевизия, филми, книги — не си струваха вниманието. Вероятно и това не си струва. Може да се окаже, че не е нищо особено. Но тъй или иначе съм се захванал.

Кайзър обмисли отговора за кратко и кимна.

— Аз още си имам моята Джени. Ясно ми е, че ако не беше така, и аз бих се захванал с нещо.

Той отново огледа хората в бара, сякаш очакваше да види някой познат. Сайлъс се върна към причината за срещата им.

— Каза, че явлението продължило от четвъртък, двайсет и девети, до първи декември. Това е било събота. Работехте ли в събота?

Кайзър отмести погледа си от тълпата, струпана край бара, и го насочи към мартинито си, взря се в него, като че ли можеше да разчете бъдещето в кристално прозрачната течност.

— През първите шест месеца работехме с голям екип, шест дни в седмицата, за да спазим сроковете. Към края на седемдесет и трета вече бяхме на петдневна работна седмица и се занимавахме с довършителните работи. В онази съботна сутрин бях там, за да направя списък на последните детайли, които трябваше да довършим, за да сме готови до Коледа.

Зад витрината пороят препълни канавките и настилката заблестя от стичащата се вода. Шадоу Стрийт се надигна като огромна бурна вълна в нощно море, а на върха й се появи „Пендълтън“, но не изглеждаше величествен и гостоприемен както преди, а приличаше на страховит военен кораб с огромни оръдия, готови за битка.

— Отговорникът на бояджиите, Рики Ниймс, беше там същата събота и си правеше свой списък горе. Заради това… — той се поколеба. — Заради това, което се случи, си тръгнах по-рано, без да довърша списъка. А Рики… повече не го видяхме. Чудесен бояджия, най-добрият, но няколко пъти годишно се отдаваше на запои, изчезваше за по три дни. Всеки път, когато се връщаше, казваше, че е бил болен от грип или нещо подобно, но знаехме, че не е истина. През по-голямата част от времето не пиеше, а когато не пиеше, беше много добър човек, затова преглъщахме порока му. Само че Рики така и не се върна след събота. Повече никой не го видя. Полицаите регистрираха изчезването му, но решиха, че се е напил, сбил се е с неподходящ човек и е бил убит и захвърлен някъде. Аз мисля, че не са си правили труда да търсят Рики, тъй като беше ерген и нямаше семейство, което да настоява за отговори. Дори и да са се постарали, може да не са го открили… мисля, че е бил завлечен право в ада или някакво подобно място.