Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Щом шумът утихна, Логан забеляза, че стъклото на душкабината е изчезнало. Беше останала само рамката, ръждясала и огъната. Хавлиите на пода ги нямаше.
Изпълнен с недоумение, но все още способен да диша, той прекрачи прага към спалнята, в която нямаше никакви мебели. Светодиодният лъч разкри, че леглото, нощните шкафчета, тоалетката, креслото и картините по стените бяха изчезнали. Имитацията на персийска пътека също я нямаше, на мястото й се виждаше голият дървен под.
Изненадата от вида на необзаведеното пространство отстъпи пред смайването и тревогата за здравия му разум, когато трепкащата светлина му позволи да види, че спалнята се намира в отдавна изоставена къща. Изтърканата и деформирана под мръсотията махагонова настилка на места се беше изметнала от бетона, за който е била прикрепена отдавна. Върху тапетите имаше изсветлели петна, наподобяващи кадифените крила на огромни пеперуди, които обхващаха и някога бялата, но вече жълто-сива боя на обелените места, като че ли дълбоките касети на тавана са били какавиди, от които са се излюпили насекомите.
Като детектив Логан хранеше непоклатима вяра в това, което разкриваха петте му сетива, и в това как го тълкуваше съзнанието му — било чрез разсъждения или интуитивно. Фактите можеха да бъдат изопачени от лъжците, но всеки факт, подобно на парче метал с памет, в крайна сметка възвръщаше първоначалния си вид.
Нямаше начин очите му да го лъжат, въпреки че се опита да отпъди с мигане тези невероятни промени в спалнята на сенатора.
След толкова години работа като полицай той гледаше на света като на мащабно местопрестъпление, а на всяко местопрестъпление истината чакаше да бъде разкрита. В началото доказателствата можеше и да са трудно различими, но рядко задълго, а за него — никога. По време на кариерата му другите полицаи го наричаха Орлово око не само заради доброто му зрение, а и заради способността му да погледне случая от дистанция и да открие истината, както орелът вижда полската мишка дори и сред високата трева. Макар да беше наясно, че всичко наоколо трябва да беше лъжа, не можеше да разграничи истината от илюзията.
След един миг, сякаш някой използваше потенциометър, светлината се усили, в началото от тайнствени източници, след това от полупрозрачни очертания, които напомняй лампите, съществували тук при влизането на Логан. Не само лампите, но и мебелите се материализираха, отначало като призрачни форми, като бледи изображения на размазана фотографска снимка, но постепенно станаха по-ясни и с повече детайли. Персийският килим се завърна под краката му.
Щом спалнята на сенатора възстанови реалния си вид, а гледката на изоставената и рушаща се сграда избледня, Логан бавно се завъртя на място. Обилната светлина почисти петната от пеперуди по светлозлатистите тапети. Сиво-жълтата олющена боя по касетите на тавана отново изглеждаше гладка и бяла.
През годините Логан Спанглър толкова често бе успявал да се овладее и да постигне пълно самообладание в мигове на опасност, та се смяташе за имунизиран от страх за живота си. Изумлението му обаче бързо прерасна в страхопочитание пред тази гигантска загадка на преобразяването на стаята и у него пропълзя ужас, докато се питаше каква сила би могла да предизвика подобна промяна и защо.
Логан Спанглър се обърна на сто и осемдесет градуса и застана с лице към банята. Лампите светеха силно зад отворената врата. Мръсният и повреден мраморен под изглеждаше отново чист и здрав.
Тогава нещо изсъска зад гърба му.
14. Апартамент 2-G
За да отпъди мислите за заплаха от смърт, предизвикана от мълния, както и спомена за пламнала коса и димящи очи, Спаркъл Сайкс реши да направи инвентаризация на обувките си, които бяха сто и четири чифта. Седнала на мека табуретка в просторния си дрешник, тя отдели време на всеки модел, като се любуваше на конусовидните токчета, заоблената част на петата, дъгата на деколтето, наклона в предната част, миризмата на кожата…
През последните двайсет и четири години, откакто обичният й татко беше ударен от мълния и загина, когато тя беше едва на осем, Спаркъл Сайкс се боеше от гръмотевични бури. За нея те не бяха просто метеорологично явление. Бяха мислещи същества и електричеството в облаците им служеше за същата познавателна функция като далеч по-слабия ток, движещ се непрестанно в собствения й мозък. Като армади от космически кораби на извънземни те се появяваха на хоризонта и завземаха цялото небе, упражняваха потисничество над земята и хората под себе си. Бяха древни богове, горди и жестоки, изискващи жертвоприношения, създания, изтъкани изцяло от мощ, навлизащи в света от някакво безвремие със зли намерения да причинят страдание на смъртните.