Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Можеш да преструктурираш работата както пожелаеш. Да наемаш или да уволняваш, ние няма да ти се бъркаме. Само че корабът потъва и трябва да се спасява.
— Как планирате „да оправите бюджета“, както се изразихте? — попита Лейси. — Тази година законодателното тяло отново го оряза — разполагаме само с милион и деветстотин хиляди. Преди четири години имахме два милиона и триста хиляди. Трохи в сравнение с шейсетте милиарда за щатското правителство, но сме създадени от същото това законодателно тяло и от него получаваме разпоредбите си.
Джудит се усмихна и каза:
— И на нас ни дойде до гуша от бюджетните съкращения, затова ще погнем законодателите. Остави тази грижа на нас. Ти управлявай агенцията, а ние ще намерим парите.
Внезапно Лейси усети преценката си замъглена от мисълта за Джери Кросби. Ами ако нейните подозрения се окажеха верни? Ако убийствата продължаваха? Като директор, временен или не, щеше да има властта да постъпи както намери за добре с жалбата на Джери.
Замисли се и за парите — увеличението не беше за пренебрегване. Допадаше й мисълта да преструктурира службата, да се избави от мъртвия товар и да намери по-млади таланти. Замисли се за уикенда си с Али и за факта, че не отбелязаха напредък в плановете за бъдещето, така че не се очакваше драстична промяна в пейзажа. Поне не скоро.
Четиримата се усмихваха и отчаяно чакаха да чуят желания отговор.
— Дайте ми двайсет и четири часа — все така смръщено помоли Лейси.
13
Докато дебнеше Рос Баник, Джери си напомняше едно важно предположение: че той е най-търпеливият убиец на света. Беше чакал пет години да убие баща й, девет — да убие журналиста, двайсет и две — да убие Кронк, и почти четиринайсет — да убие командира на скаутския си отряд. За да намери точката, където пътят му се пресичаше с този на Лани Върно, ако изобщо се пресичаше, щеше да й е нужно обичайното мъчително ровене в планина от документи назад през годините, дори през десетилетията.
Тя беше щатен преподавател, който изнасяше лекции три дни седмично и имаше относително редовно работно време. Книгата, която пишеше, трябваше да е готова много отдавна. Успяваше да работи толкова, колкото да задоволи изискванията на декана и студентите, но беше твърде погълната от престъпленията, за да стане блестящ преподавател като баща си. Беше разведена и привлекателна, но нямаше време дори да помисли за романтична връзка. Дъщеря й се справяше добре с магистратурата си в Мичиган, двете се чуваха по телефона или си пишеха през ден. Почти нищо друго не отвличаше вниманието на Джери от нейната, цел, от нейната мисия. Работеше с часове всяка вечер и рано сутрин, проверяваше улики, проучваше налудничави теории, стигаше до задънена улица и прахосваше безкрайно много време. Пропилявам си живота, повтаряше си тя отново и отново в самотата си.
Джери допускаше, че като бояджия, който обикаля различни обекти, Върно не си е правел труда да гласува, но въпреки това се поразтърси из избирателните списъци в окръзите Чавес, Ескамбия и Санта Роса. Намери двама души с името Лани Л. Върно. Единият беше твърде стар, другият — вече покойник. В регистъра на превозните средства откри още един, но той беше все още жив.
Онлайн локаторите — и безплатните, и скъпите — откриха петима души на име Лани Върно в Северозападна Флорида. Очевидният проблем беше, че Джери нямаше нито представа, нито начин да разбере дали нейният Лани Върно е живял там и ако е живял, кога се е преместил. Със сигурност не беше живял там към датата на убийството си. Според лаконичния полицейски доклад, който Кени Лий бе извадил от базата данни на ФБР, партньорката на Върно твърдяла, че двамата са „заедно“ по-малко от две години и живеят в каравана край Билокси.
Ако бе имал бракове, сигурно бе минал през бракоразводни дела. Джери прекара часове в интернет, ровейки из архивите на Флорида, но не намери нищо полезно. Ако Върно имаше деца някъде из страната, вероятно бе срещал проблеми с тяхната издръжка, но съдебните регистри не й разкриха нищо. На тях и бездруго не можеше да се разчита — Джери го знаеше прекрасно като детектив ветеран с повече от двайсетгодишен опит. Голяма част от полезната информация беше строго поверителна.
Нямаше осъдени престъпници на име Лани Върно, поне не във Флорида; не беше и страна по граждански дела. За късмет обаче, градската полиция на Пенсакола беше дигитализирала архива си още преди десетилетие, затова в облака бяха качени данни за арести и стари съдебни дела отпреди трийсет години. В два и половина през нощта, докато пиеше поредната си диетична кола, й попадна сведение за ареста на Лани Л. Върно през април 2001 г. Беше обвинен във въоръжен опит за нападение. Внесъл 500 долара гаранция и излязъл на свобода. Джери се зае да сверява данните от ареста със съдебните дела и намери още информация. На 11 юни 2001 г. Върно беше оправдан от градския съд на Пенсакола. Делото беше приключено.
Тя изчисли, че по онова време Рос Баник е бил на трийсет и шест години и от десет е практикувал право в областта. Възможно ли бе пътищата им да са се пресекли? Вероятността не беше никак голяма, но в света на Джери това важеше за всичко.
Тя избра частен детектив от Мобил, който твърдеше, че е от Атланта или откъдето се налагаше за целите му. Ако се вярваше на информацията в интернет, публикувана от евтина траурна агенция, малобройните роднини на Върно го бяха погребали близо до Атланта.
Джери мразеше да плаща на частни детективи, но често нямаше друг избор. Почти всички полицейски инспектори бяха бели мъже и не гледаха с добро око на жени, които се ровят из стари досиета, особено цветнокожи жени. Работеха в мъжки свят и колкото по-бял, толкова по-добре. Повечето пари, които Джери успяваше да задели, отиваха за частни детективи, които изглеждаха и говореха поразително сходно с ченгетата, с които тя си имаше вземане-даване.
Детективът се казваше Роли Тейбър, бивш полицай. Вземаше по 150 долара на час, беше делови и приемаше нейната измислена самоличност. Тя не за пръв път го наемаше и й харесваше как работи. Тейбър отиде в Пенсакола, посети полицейското управление и успя да омае с приказки една цивилна служителка там, за да се добере до склад през няколко преки, където съхраняваха всичко старо. Предимно доказателства — улики, представени пред съда, резултати от изследвания при дела за изнасилване, хиляди най-различни конфискувани оръжия, — но и непотърсени вещи, а също и дълги редици високи шкафове, пълни с безброй стари досиета. Възрастен човек с избеляла полицейска униформа го посрещна на рецепцията и го попита какво иска.
— Казвам се Дънлап, Джеф Дънлап — каза Тейбър.
Докато човекът записваше името му върху един лист, той погледна табелката на ревера му. Сержант Мак Фалдо. Сигурно работеше тук от петдесет години и не помнеше в кой момент е престанало да му пука.
— Документ за самоличност? — изсумтя Фалдо.
Тейбър имаше впечатляваща колекция от документи за самоличност. Извади портфейла си и измъкна от него шофьорска книжка на името на Джеф Дънлап, който — истинският Дънлап — живееше скромно и в блажено неведение в градчето Кониърс, близо до Атланта. Ако сержантът си направеше труда да провери, което надали би му хрумнало някога, щеше да намери действителна личност с действителен адрес и незабавно да изгуби интерес. Фалдо обаче беше толкова апатичен, че дори не сравни снимката от шофьорската книжка с физиономията на Дънлап.