Списъкът на съдията

Жертвата (името беше зачертано) дойде в участъка и съобщи, че по-рано през деня е имал спор с Върно в гаража си относно плащане за извършена услуга. Твърди, че Върно го е заплашил и дори извадил пистолет. После нещата се успокоили и Върно си тръгнал. Няма свидетели. Жертвата (името беше зачертано) подаде официална жалба срещу него и го обвини в опит за нападение.

Някой беше заличил името на предполагаемата жертва с дебел черен маркер.

Вторият лист беше озаглавен „Доклад за арест“ и на него имаше снимка на Върно от градския арест, адреса, телефона и номера на социалната му осигуровка. Пишеше, че работи на свободна практика и че в досието му има само едно обвинение за шофиране в нетрезво състояние.

Третият лист беше копие от договора с фирма „ААА Бейл“ за изплащане на гаранция в размер на 500 долара.

Четвъртият лист беше озаглавен „Резюме на съдебно решение“, но беше празен.

През следващите няколко минути Тейбър разлистваше другите досиета в чекмеджето и разглеждаше резюметата. Всяко представляваше стандартен формуляр, попълнен и съдържащ основната информация за делото, включително имената на съдията, прокурора, обвиняемия и адвоката му (ако имаше такъв), жертвата, свидетелите и веществените доказателства. Намери пълен съдебен формуляр във всяко друго досие. Кражба в магазин, заплаха за саморазправа, кучета без каишки, нарушаване на обществения ред, пиянство, псувни, непристойно разголване, домашно насилие и какво ли още не. Чекмеджето беше пълно с всякакви обвинения — до едно, останали недоказани в съда.

Табела предупреждаваше: „Забранени са снимането и копирането на документи“.

Кой освен той и клиентката му би искал копия или снимки, позволени или не?

Занесе папката на рецепцията и отново обезпокои Фалдо.

— Може ли да ми преснимате тези четири страници?

Фалдо почти се усмихна, докато се надигаше, и закрета към него.

— По долар на копие — повтори той и взе папката.

Тейбър го наблюдаваше как методично откопча четирите листа, копира ги, отново ги постави в папката и се върна на гишето. Детективът му подаде петдоларова банкнота, но на Фалдо такива не му минаваха.

— Само с кредитна карта.

— Не използвам кредитни карти — отговори Тейбър. — Още преди години фалирах и се отказах от тях.

Това вече сериозно обърка Фалдо и той се намръщи, все едно коремът го присвиваше.

— Не приемаме пари в брой, съжалявам.

Четирите копирани страници лежаха върху плота, ненужни и нежелани от никой друг на този свят.

Тейбър остави банкнотата, взе копията и попита:

— Да прибера ли папката?

— Не, аз ще я прибера. Това ми е работата.

И то важна работа!

— Благодаря.

— За нищо.

Вече в колата си детективът звънна на Джери, но веднага беше препратен към гласовата й поща. Влезе в едно кафене и уби малко време, като направи снимки на четирите документа и й ги изпрати. След третата чаша кафе тя най-сетне му се обади. Той й описа какво е намерил и как изглеждат другите досиета. Очевидно досието на Върно беше цензурирано.

— Полицай Н. Озмънт още ли работи там? — попита тя.

— Не, проверих.

— В досието споменава ли се друго име? Освен Върно и Озмънт.

— Само те.

— Е, това улеснява следващата ни стъпка. Опитай се да намериш този Озмънт.