Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
То изчезна, когато полубогът освободи хватката си и на негово място се появи примитивният Калимдор, но сега имаше някои малки разлики, в сравнение с предишната гледка. Хълмовете не бяха толкова високи на някои места, а реката, която Малфурион добре познаваше, не се движеше в точно същата област, както преди. На място, където трябваше да има полета, се издигаше ниска планина.
„Преди истинското съзидание е имало етапи на растеж, на изпробване. Това е един от тях.“
Това едновременно беше и не беше Смарагдовият сън. Друидът незабавно осъзна, че това място има малък обхват, а съответно и полза. Един Калимдор, който не би му позволил да достигне всяко място от смъртния свят.
Но… Ценариус вярваше, че това ще му помогне срещу черния дракон.
Извисяващата се фигура на горското божество посочи в далечината.
„Движи се през него така, както би се движил през другия пласт, Малфурион, но стой на разстояние от краищата му. Това място е недовършено и ако го напуснеш, ще се изгубиш в безкрайния хаос. Говоря от собствения си ужасяващ опит.“
Ценариус не каза нищо повече, но значението на думите му бе ясно. Ако Малфурион се изгубеше, нямаше да има спасение за него.
Въпреки това ужасно знание, нощният елф бе решен да продължи напред.
„Как да се върна?“
„Както винаги. Просто търси пътя обратно към своето физическо «аз». Нишката ще бъде видима за теб.“
Толкова просто… ако притежаваш знанията, които друидът имаше.
Образът на Ценариус започна да избледнява. Малфурион го спря.
„Другите — каза той, имайки предвид останалите полубогове. — Успя ли да ги убедиш?“
„Авиана говори редом с мен. Зарът е хвърлен. Сега остава само да решим как.“
Малфурион едва успя да прикрие разочарованието си. Той се опитваше да разбере дали полубоговете ще вземат някакво активно участие в отчаяните усилия на армията и макар Ценариус да потвърждаваше, че са решили да го сторят, сега тепърва щяха да премислят начина. При подобни създания дебатът можеше да продължи години след края на битката. Калимдор щеше да се е превърнал в празна мъртва черупка дотогава.
„Не бой се, Малфурион — каза властелинът на горите, усмихвайки се многозначително. — Ще се погрижа да ускоря решението им.“
Друидът бе оставил мислите си открити — грешка, която само новак би допуснал.
„Прости ми! Не исках да проявявам неуважение! Аз…“
Ценариус, вече избледняващ, поклати рогатата си глава. После размаха пръст, завършващ със сбръчкан нокът от дървесна кора, и завърши:
„Нищо неуважително няма в това да подтикваш страдащите от леност да изпълнят дълга си…“
И с тези последни думи полубогът изчезна.
Друидът трябваше да се върне в тялото си, за да каже на останалите какво е научил, но недовършеният пейзаж, разкрит му от Ценариус, вече бе отворен за него. Малфурион се страхуваше, че ако се върне до смъртния свят, може да се окаже по-трудно да открие обратния път към тази версия на ранния Калимдор, отколкото си мислеше полубогът.
И тъй като не желаеше да удържа порива си повече, той скочи. Също както в Съня, който Малфурион използваше обикновено, и тук всичко тънеше в бледа изумрудена светлина. В действителност той не можеше да открие реална разлика между това място и другото, ако се изключат някои дребни несъответствия в пейзажа.
Елфът се носеше над хълмове, долини и полета. От Крас бе научил общата посока на местата, по които живееха драконите. Очевидно Земният пазител не би поддържал убежището си толкова близо до другите, но Крас го бе уверил, че древната раса живее с навиците си. Ако друидът започнеше търсенето си около наследствената територия на драконите, имаше по-добри шансове да открие нещо.
Теренът стана по-начупен, но тези върхове не бяха нито съвършено изострените великани от миналите му пътувания през царството на съня, нито захабените скали от реалния свят. Вместо това, точно както Ценариус ги бе описал, изглеждаха недовършени. От един връх буквално липсваше северното лице — пръстта и скалата изглеждаха като прерязани с нож. Малфурион можеше да види вените от минерали и пещерите отдолу. Друг скален гигант пък имаше странна корона, която изглеждаше така, сякаш някой си е играл с глина, но е изгубил интерес.
Друидът откъсна очи от тези интересни гледки и започна да изучава цялата местност. Това определено беше част от драконовите земи. Сега трябваше само да открие някаква следа от Нелтарион.
Също както при другия слой на Съня, Малфурион се опита да почувства присъствието на черния дракон със сетивата си. Откри други и бързо идентифицира Изера и Алекстраза. Появиха се и нови следи, които друидът сметна за по-низши дракони, които не представляваха интерес.