Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ето карта на лагера — вече спокойно се обърна мъгълът към господин Уизли. — И рестото ви.
— Много благодаря! — успокои се и самият господин Уизли.
Магьосникът с голфа ги изпрати до бариерата към лагера. Изглеждаше изтощен — брадичката му бе посиняла от наболата брада, а под очите му имаше дълбоки морави сенки. Той зашепна на господин Уизли едва когато се бяха отдалечили достатъчно, за да не ги чуе управителят:
— Много проблеми ми създава. Трябва по десет пъти на ден да му правя магия за забрава, за да поддържам безгрижието му. А Людо Багман изобщо не се съобразява. Ходи нагоре-надолу и разправя за блъджъри и куофъли на висок глас, дори не помисля за антимъгълските мерки за сигурност. Да ти кажа, с нетърпение чакам всичко това да свърши. Ще се видим по-късно, Артър.
И той се магипортира.
— Мислех, че господин Багман ръководи Отдела за магически игри и спортове — учуди се Джини. — Как може да е толкова непредпазлив, че да говори за блъджъри в близост до мъгълите?
— Права си — усмихна се господин Уизли и ги поведе през бариерата към лагера. — Но Людо винаги си е бил малко… е… нехаен към сигурността. Обаче едва ли можете да си представите по-ентусиазиран началник на спортен отдел. Знаете ли, че той самият беше в отбора по куидич на Англия. Бияч като него „Уимбърн уаспс“6 никога не са имали.
Дълго крачиха през обвитото в мъгла поле между безкрайните редици палатки. Повечето от тях изглеждаха почти обикновени. Собствениците им явно доста се бяха постарали да приличат на мъгълски, но не се бяха стърпели да не добавят комини, звънци с шнурчета или пък ветропоказатели. А тук-там имаше по някоя толкова очевидно магьосническа палатка, че на Хари му се изясни подозрителността на господин Робъртс. В средата на полето се бе разперила екстравагантна шатра от раирана коприна, имитираща миниатюрен дворец, с живи пауни, вързани на входа. Малко по-нататък минаха покрай триетажна палатка с няколко кули отгоре. А недалеч от нея имаше палатка с градинка отпред, с басейнче за птици, слънчев часовник и фонтан.
— Такива сме си — усмихна се господин Уизли. — Не може да не се изфукаме, като се съберем. А, стигнахме, ето го и нашето място.
На най-високата точка на полето, до самия край на гората, на едно празно пространство бе забита в земята малка табелка с грешка в името — „Уисли“.
— Няма по-добро място! — щастливо възкликна господин Уизли. — Игрището е от другата страна на гората. Ние сме възможно най-близо. — Той свали раницата от гърба си и продължи развълнувано: — И така, никакви магии, сериозно ви казвам, особено като сме се събрали толкова много на мъгълска земя. Ще разпъваме палатките ръчно. Няма да е трудно… нали мъгълите постоянно го правят… така че, Хари, предложи откъде да започнем.
Хари никога през живота си не бе ходил на къмпинг. Семейство Дърсли не бяха го водили на каквато и да било ваканция, а го оставяха при възрастната им съседка госпожа Фиг. Но двамата с Хърмаяни посочиха местата на повечето от колчетата и куките и въпреки че свръхентусиазираният от работата с дървения чук господин Уизли не им помагаше, а по-скоро пречеше, те най-сетне успяха да разпънат двете опърпани двуместни палатки.
Всички се отдръпнаха назад да се полюбуват на свършената работа. Никой не би предположил, че това са палатки на магьосници, мислеше си Хари, но бедата бе, че с пристигането на Бил, Чарли и Пърси щяха да станат десет души. Точно същото изглежда бе помислила и Хърмаяни, защото го погледна озадачена, докато господин Уизли пролазваше на ръце и колене в първата палатка.
— Ще ни е малко тясно — провикна се той отвътре. — Но мисля, че ще се сместим. Елате да видите.
Хари се наведе, промуши се през отвора на палатката и зяпна от изненада. Беше се озовал в нещо като старомоден тристаен апартамент с баня и кухня. Колкото и странно да изглеждаше, мебелите бяха в същия стил като у госпожа Фиг. Столовете, до един различни, бяха покрити с плетени на една кука покривчици и от тях се носеше силна миризма на котки.
— Е, няма да е за дълго — каза господин Уизли, попи с кърпичка потта от плешивото си теме и се загледа в четирите двуетажни легла в спалнята. — Взех ги назаем от колегата Пъркинс. Вече не ходи на палатка, горкичкият, страда от лумбаго.
После вдигна прашния чайник и погледна вътре.
— Ще ни трябва вода…
— На картата, която ни даде мъгълът, има отбелязана чешма — обади се Рон, който бе последвал Хари в палатката и не изглеждаше никак изненадан от необикновените й размери отвътре. — От другата страна на полето е.
6
Уимбърнски оси (англ.) — Бел.прев.