Набелязана мишена

Просто бе лош късмет, че онези бунтовници се бяха скрили в пещерите. Лош късмет беше, че хеликоптерът се оказа толкова далече, както и че не успяха да изпратят по-лека и безшумна машина.

Единственият, който можеше да промени събитията от онази нощ, беше той. Друг ден, друг командващ и трагедията щеше да бъде избегната.

Мобилният телефон на адмирал Джейкъбс иззвъня остро. Пени понечи да му каже, че ползването му не е разрешено в болницата, но премълча. Коя беше тя, че да нарежда на адмирала какво да прави.

— Джейкъбс — изсумтя той и се намръщи, щом физиотерапевтката сви коляното му, след това използва цялата тежест на тялото си, за да изпъне крака.

Щом човекът от другата страна на линията се представи, Пени усети как всеки мускул в старческото тяло се стегна.

— Какво искаш, по дяволите? — извика гневно.

Господи, мислено изстена тя и продължи да сгъва и разгъва коляното му. Никога не бе виждала адмирала в такава светлина. По време на сеансите, които провеждаха два пъти в седмицата, винаги се бе държал възпитано и приветливо. И мълчаливо се зае с левия крак.

— Смятах, че този въпрос е уреден — избухна старецът.

— Свийте крака си, сър — напомни му Пени.

Той се подчини, изцяло погълнат от разговора. Новините очевидно бяха много лоши, защото ръката му здраво сграбчи телефона.

— Сигурен ли си? — попита настойчиво.

От получения отговор брадичката му затрепери.

— Добре тогава. Направи каквото е нужно — с тъжно поклащане на главата изключи телефона, отпусна се по гръб и притисна сърцето си с ръка.

Пени го изгледа съчувствено.

— Наред ли е всичко, сър? — попита и увеличи натиска върху коленете му.

— Доколкото е възможно — отвърна той със затворени очи. Гласът му звучеше глухо.

Внезапно я обзе съжаление. Горкият човек! Единственият му син беше убит от приятелски огън още в началото на войната и изглежда, никога нямаше да превъзмогне мъката си. Самата тя не можеше да си представи какво означава да изгубиш дете, още повече при такива нелепи обстоятелства.

— Това е за днес, сър — каза меко. — Ще се видим следващата седмица по същото време. И не преставайте да правите упражнения — прибави, като сложи ръка върху неговата.

Кожата му беше толкова хладна!

Тя излезе от кабинета и се отправи към рецепцията, за да вземе картона на следващия пациент. Щом прочете името на Джо, лицето й пламна от смущение. Цял ден бе очаквала този сеанс.

Почука предпазливо и надникна в стаята.

— Добро утро.

Дъхът й секна, когато видя съседа си легнал върху високата маса, облечен само в черни боксерки. Погледът й се плъзна от стегнатия мускулест корем към подутината под него и усети, как цялата настръхва.

— Добро утро — отвърна той, без изобщо да се смути, че го бяха сварили полугол.

— А къде е… ммм… нощницата ви? — отклони поглед тя. По лицето й пълзеше топлина и без съмнение се бе изчервила.

— Не я намерих — подигравателно обясни той, очевидно забавлявайки се с притеснението й.