Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Ще донеса няколко — бързо каза Пени и изчезна от кабинета.
Когато се върна, Джо вече лежеше по корем, затрупан с мокри компреси. Санитарят се бе възползвал от отсъствието й и бе свършил работата си. Тя остави нощницата за след сеанса и отново излезе.
Появи се след двайсетина минути.
— А сега искате ли да се облечете? — попита, докато смъкваше изсъхналите компреси.
— Какъв смисъл има? — сънено се обади той.
— Добре — но когато беше с нощница, можеше да се преструва, че е с дрехи, а не почти гол, което беше тежко изпитание за всичките й сетива. — Как чувствахте гърба си? — Придърпа ултразвуковия апарат по-близо, нави ластика на боксерките, изстиска гел и започна да го втрива, наслаждавайки се на гладката му кожа.
— Почти не ме притесняваше в продължение на един ден, но след това спазмите започнаха отново.
— Точно затова трябва да се виждаме повече от веднъж седмично — заяви тя, включи машината и притисна плъзгача към травмираните места.
Обзе я детинско изкушение да изпише върху гърба му думите любов, прегръдка, страст. Той едва ли би се досетил за играта, така че защо не?
Точно седем минути по-късно изключи апарата. Беше нетърпелива да пристъпи към онази част от лечебния сеанс, която обичаше най-много. Повдигна седалката на стола и сложи длани върху кожата му. О, да.
Определението нежен като коприна беше напълно неподходящо за Джо. В него нямаше нищо нежно. Той беше силен, изтъкан от стегнати мускули, от чиято твърдост върховете на пръстите я боляха и въпреки това би го масажирала така с часове.
— Бихте ли разтрили раменете ми още малко? — сънливият му глас отекна като ехо на собственото й нежелание да прекрати сеанса толкова скоро. — Напоследък ги усещам доста схванати.
Пени импулсивно щеше да отвърне: «С най-голямо удоволствие», но веднага се сети, че той все още не й се беше извинил за грубото си държане преди няколко дни. Значи имаше пълното право да поиска нещо в замяна.
— Не знам — каза делово. — Стига да се съгласите да направите нещо за мен.
— И какво е то? — леко се извърна Джо.
Тя изви очи към тавана при очевидното недоволство в гласа му. Какво си мислеше, че щеше да го помоли? За секс услуга?
— Да направите фенери от двете тикви, които оставих на верандата ви.
— О! — възкликна той и замълча. — Досетих се, че точно вие сте ги донесли.
— Празникът Вси светии е само след седмица. Миналата година бяхте окачили цели четири. Съседските хлапета ще останат много разочаровани, ако не направите поне два.
— Ще си помисля — каза мъжът неопределено.
— Не е достатъчно — заяви Пени и притисна палеца си към един изпъкнал мускул, за да го отпусне.
— Мммм… — измърмори той едновременно от удоволствие и болка.
— Освен това бихте могли да държите под око по-малката ми сестра Офелия, поне докато съм на работа.
Не беше толкова трудно да се разпорежда, когато беше в такава позиция.
— А, нея ли? — почти ужасен подскочи Джо.
— Напоследък получава анонимни обаждания по телефона — обясни Пени. Защо да не му даде друга тема за размисъл, вместо да се тормози за нещо, което никой не би могъл да промени? И добави: — От мъжа, който уби баща ни.
— Кога се случи това? — объркано попита мъжът.
— Преди около пет години. Татко работеше в една военна химическа лаборатория, където, наред с други вещества, тестваха и рицин. Става въпрос за токсични…
— Знам за какво става въпрос.
— Е, няколко грама рицин изчезнаха преди пет години и малко след това баща ни загина при автомобилна катастрофа. Колата му била изтласкана от пътя. Ние смятаме, че съдружникът му е продал отровата на терористи, а те са премахнали татко, защото е знаел прекалено много.
Джо се надигна, за да я погледне през рамо.
— Разказвали ли сте всичко това на полицията?
Чутото му се струваше невероятно.
— ФБР се зае с разследването.
— И това е нещо.
Той отново се отпусна върху леглото.
— И така? — попита тя и прекара пръсти по раменете му. — Колко силно ви болят раменете?
— Е, добре де, ще я наглеждам — съгласи се сърдито.
— Много благодаря.
С доволна усмивка, Пени се зае с масажа. Никога досега не бе докосвала толкова широки, силни и стегнати рамене. И продължаваше да разтрива мускулите му, наслаждавайки се на стоновете от удоволствие, които Джо не можеше да сподави.
— Господи, наистина ви бива — призна накрая.
— Жалко, че не съм масажистка — въздъхна тя и се протегна за сухи салфетки, за да изтрие излишния гел от гърба му. После сложи малко пудра и с вещи движения я втри в кожата. — Другите пациенти ме чакат — заяви накрая, прикривайки разочарованието си.