Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— И ти си слаб — каза той спокойно. — Но това не е важно. Важното е, че ти си я търсил навсякъде; и точно затова тя е специална личност в твоя свят, а за специалната личност човек трябва да говори само хубаво.
Смутих се, бях обзет от дълбока тъга.
— Защо постъпваш така с мен, дон Хуан? — попитах. — Ти винаги успяваш да ме натъжиш. Защо?
— Сега пък ставаш сантиментален — каза той с укор.
— С каква цел е всичко това, дон Хуан?
— Целта е да станеш недостъпен — заяви той. — Събудих спомена за тази личност само за да ти покажа направо онова, което не мога да ти покажа с вятъра. Загубил си я, защото си бил достъпен — за нея винаги си бил достъпен и животът ти е бил еднообразен.
— Не! — казах аз. — Грешиш! Моят живот никога не е бил еднообразен.
— Бил е и еднообразен — каза той непоколебимо. — Еднообразието му е необичайно и това създава у теб впечатлението, че то не съществува, но те уверявам, че грешиш.
Желаех да потъна в себе си и да изпадна в сурово мълчание, но очите му някак ме караха да изпитвам безпокойство, сякаш ме подтикваха към действие.
— Изкуството на ловеца е да стане недостъпен — каза той. — В случая с русото момиче е трябвало да станеш ловец и да се срещаш с нея пестеливо. Не както си правил. Ти си бил с нея всеки ден, докато е останала само досадата. Вярно ли е?
Не отговорих. Имах чувството, че не си струва. Беше прав.
— Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.
— Никога не съм използвал никого — казах искрено аз.
Но дон Хуан продължаваше да твърди, че съм го правил, затова аз трябваше глупаво да си призная, че съм се уморил и отегчил от тях.
— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи той. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!
Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста. Разсмях се и това, изглежда, му достави удоволствие. Той ме докосна едва-едва по гърба.
— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
Казах му, че в моя ежедневен живот е немислимо да си недостъпен. Мисълта ми беше, че за да функционирам, трябва да бъда открит за всеки, който има нещо общо с мен.
— Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен — обясни спокойно той. — Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.
— Това е противоречие — казах аз. — Не може да бъде недостъпен, щом се намира в този свят всеки час, всеки ден.
— Не ме разбра — каза търпеливо дон Хуан. — Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа.
8
РАЗРУШАВАНЕ НА ЕДНООБРАЗИЕТО НА ЖИВОТА
Неделя, 16 юли 1961 година
Цялата сутрин наблюдавахме няколко гризача, които приличаха на дебели катерици; дон Хуан ги нарече водни плъхове. Обърна ми внимание, че много бързо се изплъзват от опасността, но след като са преодолели каквато и да е преграда, имат ужасния навик да спрат или дори да се покатерят на някой камък, да застанат на задните си крака, да се огледат наоколо и да се почистят.
— Имат много добро зрение — каза дон Хуан. — Трябва да се движиш само когато тичат и затова е нужно да се научиш да предвиждаш кога и къде ще спрат, за да можеш да спреш и ти в същия миг.
Заплеснах се да ги наблюдавам и прекарах един истински полезен ден като за ловци. Накрая можех да предвиждам почти винаги всичките им движения.
След това дон Хуан ми показа как се правят капани за улавянето им. Обясни, че ловецът трябва да има достатъчно време да ги наблюдава как се хранят или как си правят гнезда, за да определи къде да постави капаните си, при това трябва да ги зарежда нощем, а на другия ден му остава само да ги подплаши нататък, за да могат да попаднат в хитроумните му уловки.