Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Идва — каза дон Хуан в ухото ми. — Виж как ни търси.
Тъкмо тогава в лицето ме блъсна силна въздушна вълна, също както ме бе блъснала преди. Този път обаче реакцията ми бе различна. Бях ужасен. Не бях видял онова, което дон Хуан беше описвал, а една призрачна вълна, която мина над храстите. Не исках да се отдавам на страха си и нарочно потърсих някакво подходящо обяснение. Казах си, че по тези места навярно съществуват непрекъснати въздушни течения и че дон Хуан, напълно запознат с цялата околност, не само ги знае отлично, но и може да каже кога ще се появят. Трябваше само да легне, да отмери времето и да изчака вятърът да утихне; а станеше ли, трябваше само да почака новата му поява.
Гласът на дон Хуан ме стресна и извади от дълбоките ми размишления. Казваше ми, че е време да си тръгваме. Аз упорствах; исках да остана, за да се уверя, че вятърът ще утихне.
— Нищо не видях, дон Хуан — казах аз.
— И все пак забеляза нещо необичайно.
— Може би пак ще трябва да ми кажеш какво точно да гледам.
— Вече ти казах — заяви той. — Нещо, дето се крие зад вятъра и прилича на вихрушка, на облак, на мъгла, на лице, което се върти.
Дон Хуан замаха с ръце, за да опише хоризонтално и вертикално движение.
— Движи се в определена посока — продължи той. — Или се търкаля, или се върти. Един ловец трябва да знае това, за да се придвижва, както се полага.
Поисках да се пошегувам с него, но той като че ли се опитваше тъй старателно да докаже твърдението си, че не посмях. За момент ме погледна и аз отместих очи от него.
— Да повярваш, че светът е такъв, за какъвто го мислиш, е глупаво — каза той. — Светът е тайнствено място. Особено по здрач.
Посочи с брадичка към вятъра.
— Той може да ни последва — каза той. — Може да ни съсипе, дори да ни убие.
— Този вятър?
— По това време на деня, по здрач, няма вятър. По това време има само сила.
Седяхме на върха цял час. През цялото време вятърът духаше силно и непрестанно.
Петък, 30 юни 1961 година
Късно следобед, след като се нахранихме, дон Хуан и аз се преместихме пред вратата. Седнах на моето „място“ и започнах да работя над записките си. Той легна по гръб, с ръце, скръстени на корема му. Бяхме стояли цял ден край къщата заради „вятъра“. Дон Хуан обясни, че сме безпокоили вятъра нарочно и че ще е по-добре да не се шегуваме с него. Наложи ми се дори да спя, покрит с клони. Внезапен порив на вятъра накара дон Хуан да стане невероятно пъргаво.
— По дяволите! — каза той. — Вятърът те търси.
— Хич не ми ги приказвай такива, дон Хуан — казах аз и се разсмях. — Наистина стига.
Не че се противях, просто не можех да възприема мисълта, че вятърът има собствена воля и ме търси или че наистина ни е открил и ни е връхлетял на върха на хълма. Казах, че идеята за „злонамерен вятър“ е един доста примитивен възглед за света.
— Какво е вятърът тогава? — попита той предизвикателно.
Търпеливо обясних, че маси горещ и студен въздух образуват различни налягания и че това налягане раздвижва въздушните маси вертикално и хоризонтално. Нужно ми беше продължително време, за да обясня всички подробности от общата метеорология.
— Искаш да кажеш, че вятърът е просто горещ и студен въздух? — попита той слисан.
— Боя се, че да — казах аз и безмълвно се зарадвах на победата си.
Дон Хуан сякаш онемя. После ме изгледа и избухна в гръмогласен смях.
— Твоето мнение е винаги окончателно — каза той с нотка на сарказъм. — Последната дума, нали! За един ловец обаче мнението ти е чист боклук. Няма значение дали налягането е едно, дали са две или десет; щом живееш тук, в тази пустош, трябва да знаеш, че по здрач вятърът се превръща в сила. Ловец, който е достоен за името си, знае това и постъпва съобразно с това, което знае.
— И как постъпва?
— Използва здрача и силата, скрита във вятъра.
— Как?
— Ако е от полза за него, ловецът се скрива от силата, като се покрива и остава неподвижен, докато здрачът изчезне и силата го вземе под свое покровителство.
Дон Хуан показа как обгръща нещо с ръце.
— Покровителството й е като…
Той спря, търсейки думата, и аз му подсказах: „пашкул“.
— Правилно — каза той. — Покровителството на силата те запечатва като в пашкул. Ловецът може да остане на скрито и ни пума, ни койот, ни лигава гъсеница няма да мотат да му навредят. Планински лъв може да дойде до носа на ловеца, да го подуши и ако ловецът не помръдне, лъвът ще си отиде. Мога да ти гарантирам. Щом ловецът, от своя страна, поиска да бъде забелязан, той само трябва да се изправи на върха по здрач и силата ще се хване за него и ще го търси цяла нощ. Затова когато ловецът иска да пътува, през нощта или иска да остане буден, трябва да се остави на вятъра. Ей в това се крие силата на големите ловци. Когато трябва, да бъде достъпен или недостъпен.