Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

В. Чичовска в изследването си за „Соболевата акция“ описва действията на БРП в твърде пропартиен тон, но това е обяснимо, тъй като книгата е издадена през 1972 г. Но не мога да се съглася с нейния извод, че акцията на българските комунисти е повлияла обезпокоително в Берлин и това допринася за отсрочка на германската агресия над СССР.246 Дончо Даскалов пише неточно, че Аркадий Соболев връчва проекта на споразумението на 19 ноември, а акцията на комунистите в защита на съветското споразумение подпомага поведението на царя, който е привърженик на тактиката на лавиране и изчакване.247 Според авторите на том III от „История на България“, издаден през 1999 г., Соболевата акция е най-масовата проява на БРП до 1944 г., за която в София е пристигнал шведът Ериксон, за да предаде финансова помощ на българските комунисти. Според същото издание на 25 ноември Г. Димитров изпълнил желанието на Сталин и разкрил само „съдържанието на най-примамливите части от съветското предложение.“248 Русофилството сред българското общество в същата книга е наречено „манипулация“.249 Налице е едно противоречие — царят пътува за срещата си с Хитлер на 17 ноември, а в цитирания том III се твърди, че лети на 18 ноември и че Борис дава принципно обещание да пусне немските войски в България в началото на март. За царя това е единственият вариант. Според същите автори, които явно не вземат предвид едноличния режим на Борис, желанието на монарха е да действа конституционно и да се получи съгласието на опозицията или най-малкото тя да бъде информирана, „но и това е трудно. Комунистите са отявлена агентура на Кремъл, откъдето се поемат и разноските за действията им.“250 А пък: „пладненци са прононсирани англофили и впоследствие се оказват с платена дейност.“251 Все пак цар Борис се среща с Никола Мушанов на 13 декември. Мушанов е един от лидерите на легалната опозиция и пред него царят се оплаква за трудното положение, в което се намира. Той казва, че ако фюрерът го заплашва с войски, то Сталин го притиска със собствения му народ, имайки предвид Соболевата акция, организирана от БРП. По повод на съветското предложение монархът заявява на Мушанов, че няма да остави вратата отворена, за да може вълкът да влезе, защото според него зад предложението се крие искането за разполагане на съветски бази на българска територия. Царят упреква опозиционния лидер, че българската опозиция има симпатии към Москва. Мушанов заявява, че те ще подкрепят монарха в отхвърлянето на евентуално предложение за разполагането на съветски бази.252 Ето какво пише в дневника си Г. Димитров на 28 ноември: „Вечерта позвъни Молотов от кабинета на Сталин: «Нашите в София разпространявали позиви по повод съветското предложение към България. Глупаци!» Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост.“253