Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Те се качиха на него в късния следобед на един огромен паркинг за камиони близо до Прово, докато шофьорът хапваше в закусвалнята. Вратата на единия от фордовете не беше заключена и момчето бързо се пъхна в него.
Кучето продължаваше да го следва като предан съзаклятник и тихо се гушна до господаря си, двамата скрити на пода на колата. Шофьорът се върна и потегли с камиона. Но дори и тогава те останаха свити под нивото на стъклата, за да не бъдат забелязани от водачите на други коли, които можеха да дадат знак на колегата си, че води неканени пътници.
С парите, които взе от къщата на Хамънд, изгладнялото момче си купи два чийзбургера от закусвалнята на паркинга. Малко след като камионът се насочи към магистралата, той беше изял единия и даваше другия на песа.
Малкият плик с чипс обаче изяде почти сам. Картофките бяха толкова вкусни и хрускави, че момчето изстена блажено, докато ги ядеше. За кучето очевидно това беше екзотична храна. Когато му даде първото парче, то предпазливо го пое с езика, сякаш не можеше да разпознае вкуса. Търпеливо изследва соления деликатес и едва след това го схруска енергично. По същия начин излапа и останалите три парчета, които неговия млад господар великодушно му отпусна.
След като се нахрани, момчето пи вода от бутилката, но това се оказа по-трудно за кучето и в крайна сметка животното понамокри седалката и козината си. Между седалките в колата имаше поставка за чаши. Момчето наля в нея вода и четириногият му спътник започна да пие.
След като бяха потеглили от колорадските планини, те пътуваха къде ли не. В момента се носеха по магистралата без посока и цел. Бяха скитници, но не волни.
Убийците са изключително добре подготвени и обучени да издирват жертвите си. Използват както естествените си умения и сетива, така и електронни устройства. Толкова са хитри и добре екипирани, че са в състояние рано или късно да открият беглеца, на каквото и разстояние да успее да им избяга. Макар че дистанцията няма да спре враговете му, времето е негов съюзник. Колкото по-дълго успява да убегне на жестоката банда, толкова по-голяма е вероятността да изгубят следите му. Или поне на него му се иска да е вярва, че е така. Колкото повече часове оцелее жив, толкова по-близо ще бъде до пълната си свобода, а с всеки негов изгрев страхът му постепенно ще намалява.
Сега, в нощна Юта, той храбро седи в експлоръра и си тананика заедно с радиото в колата. Вече е научил доста добре припева, както и куплетите. Призрачни ездачи в небето. Могат ли наистина да съществуват?
Междущатско шосе № 15, по което летят с висока скорост в посока югозапад, е доста оживено дори и по това време, но не може да се каже, че е натоварено. Колите се движат по бялата линия, продължаваща и отвъд хоризонта на североизток към Солт Лейк Сити. Движат се някак сърдито и напрегнато, сякаш небесни рицари скоро ще започнат кървав турнир, ще пронижат с бляскави копия нощния мрак над пустинята. Колите са се насочили право на юг, една след друга задминават автовоза. От време на време покрай експлоръра преминават и по-големи камиони.
Цифровото табло на радиото, захранвано от акумулатора на колата, излъчва слаба светлина. Тя обаче не е достатъчна да освети момчето и да привлече вниманието на шофьорите, които преминават покрай него като ракети със сто и петдесет километра в час. Момчето не се тревожи, че ще го забележат. Притеснява се само, че успокояващата го музика ще спре, когато се изтощи акумулатора.
В джипа е много уютно, ухае на нова кожа и на мокро куче. Изобщо не го интересуват другите хора по пътя. Само регистрира присъствието им с периферното си зрение заради ръмжащите двигатели и въздушния поток на колите, който от време на време разклаща автовоза.
След „Призрачни ездачи в небето“ следва „Студена вода“ — песен за един умиращ от жажда каубой и коня му, които прекосяват пустинята под палещото слънце. След „Студена вода“ идва ред на рекламите, с които човек не може да си тананика.
Когато момчето наднича от прозореца на своята врата, то вижда как познат камион ги задминава. Движи се много бързо, по-бързо дори и когато двамата с кучето се возиха отзад сред седлата в него. Черен брезент скрива каросерията му. Това, изглежда, е камионът, който беше паркиран на самотния селски път близо до фермата на Хамънд преди няма и двайсет и четири часа.
Разбира се, едва ли съществува само един такъв камион. Стотици като него сигурно сновяха из целия Запад.
Но инстинктът му подсказваше, че това не е някой подобен камион, а именно този.