Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— Испански разбойници! — ревна той, като удари с юмрук по масата. — Нима искате да си тръгнем оттук с празни джобове?
Сцената се разиграваше в една от най-прочутите пивници на Пуебло Виейо. В нея влизаха преди всичко авантюристи, които се завръщаха от Мексико.
Когато гасконецът изтръби обидата си, измежду четиридесетте гости, които най-спокойно разговаряха над чашите си, се чуха сърдити възгласи:
— Кой се осмелява да ни обижда?
— Изхвърлете веднага този пияница! Гасконецът се разгневи още повече. Той хвана дръжката на своята шпага.
— По всичко личи, че тези думи се отнасят за мен! — ревна той, като предизвикателно изгледа присъстващите.
— Махай се оттук, пияницо глупав! — викна един брадат мъж.
Барейо се обърна към баска, който с невъзмутим вид пиеше своето вино. Той изглеждаше така сякаш нищо наоколо не го интересуваше.
— Виждал ли си някога безочливи хора? — запита гасконецът.
— Пия ли хубаво вино, ставам напълно глух — отвърна баскът.
— Ще направя тези папагали на пух и прах!
— Но не забравяй, че те имат нокти — отбеляза баскът.
Посетителите на пивницата продължаваха да надават викове:
— Навън! Навън!
— Кой трябва да излезе навън?! — продължаваше да се опъва гасконецът.
— Ти, нехранимайко такъв! — отвърна брадатият.
— Аз? Един гасконец?
В този момент отнякъде се появи собственикът с тиган в ръката. Следваха го четирима готвачи, въоръжени с шишове за печене на месо. На единия от шишовете имаше недопечено пиле.
— Какво искат тези типове? — запита гасконецът и като видя набучената на шиша птица, извика:
— Дай насам този труп, слуга на разбойник!
— Ще затворя с него муцуната ти, нехранимайко безсрамен! — изръмжа собственикът. — След това ще счупя главата ти с този тиган!
Наоколо избухна смях. Но безстрашният гасконец не бе особено весел.
— Гръм и мълния! — изрева той. — Откога гасконците започнаха да воюват срещу тигани? Махни се настрани, вагабонтино неден, и нареди на готвачите си да изчезнат и те. Впрочем — замисли се гасконецът, те са въоръжени с шишове, нека останат. Шишовете в цял свят се смятат за оръжие!
Пивницата отново се разтресе от смеха на присъстващите. Най-силно се смееше баскът, въпреки че на него цялата тази история не му бе кой знае колко приятна.
Собственикът, възбуден от смеха на гостите си, пристъпи заплашително към гасконеца и извика гневно:
— Махай се, пияницо мръсен, или ще залепя тигана на муцуната ти!
Той приближи още повече, като заразмахва тигана. Беше едър и силен мъж, който като нищо можеше да даде добър урок на самохвалкото от Бискайския залив, ако бе въоръжен по-добре.
— Ще се махнеш ли най-после, разбойнико? Моята пивница се посещава само от порядъчни хора. Те не желаят да бъдат обезпокоявани.
— Те са достатъчно глупави, за да се оставят да бъдат ограбвани най-безмилостно от теб — рече гасконецът. — Ти си най-големият обесник, който са виждали очите ми някога!
— Аз — обесник?! — изрева собственикът и вдигна заплашително тигана.
Гасконецът извади шпагата си от ножницата и викна с все сила:
— Дайте път на гасконците!
Той изби с шпагата си тигана от ръцете на пивничаря, след това се обърна срещу готвача с набоденото на шиш пиле. С ловък удар набоде птицата, смъкна я от шиша и я захвърли на масата, на която седеше Мендоса.
— Нашата вечеря, братовчед! Ксересът възбуди апетита ми.
Стопанин и готвачи уплашено се хвърлиха към кухнята. В следващия момент обаче брадатият мъж се приближи и извади шпагата си.
— Драги господине — рече той. — Виждам, че с готвачите се справяте великолепно.
— Да не би да мислите, че няма да се справя по същия начин и с вашата шпага? Ако това е така, моля, опитайте!
— Станахте първо смешен — отбеляза мъжът. — Сега вече сте скучен. Съветвам ви да бързате да офейкате, тъй като иначе скоро тук ще има още един труп.
Мендоса, който до този момент само се бе смял, скочи и бързо извади шпагата си.
— Братовчед, остави го на мен — каза гасконецът. Той се хвърли с извадена шпага към своя противник. Брадатият мъж обаче отскочи ловко назад.
— Ясно е, че нямаш представа какво е това фехтовка! — извика гасконецът. — Мислиш, че имаш новак срещу себе си. Издай десния крак по-напред, по дяволите! Ти още не владееш елементарните правила.
— Ето ти! — викна брадатият мъж, като внезапно нападна.
Гасконецът вещо парира удара.
— Твоят удар нищо не струваше — каза той. — Защото и твоят учител нищо не струва.
— Да не би да искаш да ме учиш на фехтовка? — извика брадатият.
— От един гасконец могат да се научат на нещо всички фехтовачи по света!