Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— В опасност съм.
— Защо не изчакаш, докато отида утре сутринта з кантората си?
— Утре може вече да ме няма.
— Добре — промълви Мейсън уморено, — ако беше играл честно и ми беше съобщил всички подробности, сега можеше и да не си забъркан в такава каша.
— Бях забъркан, преди изобщо да ви познавам, мистър Мейсън.
— Къде си?
— Хотел „Киймънт“, стая седемстотин двайсет и едно. Мястото е долнопробно — бардак. Не спирайте на рецепцията. Минете, все едно имате стая. Вземете асансьора, качете се на седмия етаж и елате в седемстотин двайсет и едно. Вратата е отключена. Аз съм вътре.
— Добре.
— И, мистър Мейсън…
— Да?
— Ще побързате, нали?
— Добре — обеща адвокатът. — Идвам.
Той затвори телефона, отметна завивките, обади се в гаража и нареди да изкарат колата му и да я оставят запалена отпред. Опипа леко наболата си брада, нахлузи дрехите си и вратовръзката, запъти се към вратата, но се върна да си вземе палтото, спря се да позвъни, за да е сигурен, че колата го чака, и се спусна към асансьора.
Нощният портиер го погледна с любопитство.
— Трябва да е нещо спешно, мистър Мейсън.
— Трябва да е — отвърна Мейсън и хвърли поглед към часовника над портиерната. Беше два и петнайсет.
Адвокатът погледна ръчния си часовник, за да се увери, че стенният показва верния час, мина през въртящата се врата и излезе в студения свеж въздух на ранната сутрин.
Дежурният от гаража го чакаше в колата. Той кимна на Мейсън, отвори вратата и излезе. Адвокатът се мушна зад волана и усети, че парното вече затопляше студената кола.
— Много ти благодаря, Джейк.
— За нищо, сър. Той погледна към стрелката за горивото.
— Още щом я докарахте снощи, й напълних резервоара — обясни механикът. — Бяхте ми наредили да имам грижа винаги да е пълен и…
— Чудесно — поблагодари Мейсън. — Никога не знам кога ще ми се наложи спешно да отида някъде.
— Сега май случаят е такъв.
— Наистина. Мейсън хлопна вратата и колата плавно потегли. За да стигне до хотел „Киймънт“, му бяха необходими петнайсет минути. На паркинга з този ранен час имаше много свободни места и той спря, заключи колата и влезе във фоайето.
То имаше занемарен вид, столовете бяха износени и цялата атмосфера показваше изоставеност. Влизайки вътре, след свежия нощен въздух, Мейсън още по-силно усети застоялия мирис на разложение. Подредените в права редица празни столове изглеждаха безнадеждно нелепо. За да бъдат в тон с цялата атмосфера, те трябваше да са заети от кротко насядали оръфани мъже, четящи вестници или просто загледани в празното пространство.
Администраторът вдигна поглед при влизането на Мейсън и го проследи с очи до асансьора.
— Търсите ли някого? — попита той, когато адвокатът натисна бутона.
— Себе си — отговори Мейсън.
— Искате да кажете…
— Точно така.
— Регистриран ли сте тук?
— Разбира се — рече Мейсън. — И няма да е лошо да ми позвъните в седем сутринта… Не, почакайте малко, най-напред трябва да телефонирам на няколко места. Ще отида първо в стаята си и щом уточня в колко часа искам да ме събудите, ще ви звънна. Може да ми се отвори възможност да поспя и след седем и половина.
Асансьорът шумно спря. Мейсън отвори вратата. По това време на нощта вътре нямаше човек, който да го обслужва, и адвокатът натисна последния бутон за осмия етаж. Той чака, както му се стори, безкрайно дълго, докато с клатушкане и дрънчене кабината спря колебливо.
Мейсън бутна вратата и тръгна по коридора към червената лампа, която показваше къде е стълбището. Слезе до седмия етаж, намери стая 721 и леко почука на вратата.
Никой не отговори.
Той изчака малко и пак почука, този път по-настойчиво.
Отново не получи отговор, нито чу някакъв шум.
Мейсън натисна бравата. Не беше заключено и той леко открехна вратата. Лампата светеше.
Все още в коридора, адвокатът блъсна вратата с крак и я отвори широко.
Стаята беше празна, но, изглежда, доскоро бе имало някой, защото ясно се усещаше прясна миризма на цигарен дим.
Мейсън предпазливо прекрачи прага.
Беше типична стая в евтин хотел. Тънкият килим бе износен и върху него ясно се очертаваше пътека от вратата покрай леглото до прозореца. В ъгъла имаше умивалник и огледало, а килимът пред тях беше така изтъркан, че подът почти прозираше.
Погледът на Мейсън бързо обходи стаята.
Видя люлеещо се кресло от изкуствена кожа, два кухненски стола със седалки от камъшит и квадратна маса, която изглеждаше като че ли първоначално е била предназначена за поставка на порцеланова кана и леген преди прокарването на течаща вода в стаята.
Мейсън остави отворено, направи две бързи, но предпазливи крачки навътре и дръпна вратата към себе си, за да се увери, че отзад няма никой. Провери другата врата и откри тесен шкаф. Следващата врата водеше към тоалетна и душ, наблъскани в помещение, по-малко и от гардероб.