Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Христос учи да обичаш врага си, да правиш добро на онзи, който те мрази.
— Какъв е изводът? Най-хубавото, което можем да направим за Ахил, е да му изпратим адреса си и да чакаме наемните му убийци.
— Не говори глупости — възрази тя. — Христос казва да правим добро на врага си. За Ахил няма да е добре, ако ни намери, защото тогава ще ни убие и ще отговаря за още едно убийство пред Божия съд. Най-доброто, което можем да направим за Ахил, е да не допускаме да ни убие. И ако наистина го обичаме, ще му попречим да управлява света, защото властта само ще му даде повече възможности да върши грехове.
— Не е ли по-добре да обичаме стотиците или хиляди хора, които ще умрат във войните, планирани от него?
— Тях също ги обичаме. Но ти си заблуден като толкова много хора, които не разбират Божия замисъл. Мислиш си, че смъртта е най-лошото, което може да се случи на човек. За Господ обаче тя означава, че се връщаш у дома малко по-рано от заплануваното. За Господ най-ужасното нещо в живота е, ако човек приеме греха и отхвърли радостта, която Той му предлага. Затова от всички, които ще загинат във войните, смъртта ще бъде трагична само за онези, които се поддадат на греха.
— Защо тогава си даваш толкова труд да ме запазиш жив? — попита Бийн, макар че вече се досещаше за отговора.
— Искаш да кажа нещо, което ще отслаби позицията ми. Например, че и аз изпитвам човешки чувства и искам да те спася от смъртта, защото те обичам. Това е вярно. Нямам деца, но ти си ми като син и ще съм дълбоко покрусена, ако загинеш от ръката на това побъркано момче. Истината обаче, Юлиан Делфики, причината толкова ревностно да работя за оцеляването ти е, че ако умреш сега, най-вероятно ще отидеш в ада.
За негова изненада, Бийн се засегна. Достатъчно познаваше мисленето на Карлота, за да предвиди това изказване, но при все това от думите й го заболя.
— Не смятам да се покайвам и да се кръстя, затова вероятно така или иначе ще съм за ада. Когато и да умра, аз съм обречен.
— Глупости. Разбирането ни за християнската доктрина не е съвършено. Каквото и да приказват папите, аз нито за секунда не мога да допусна, че Господ ще осъди на вечни мъки милиардите си чеда, които се раждат и умират, без да приемат светото причастие. Не, мисля, че ще отидеш в ада, защото въпреки гениалността си ти нямаш морал. Моля се преди смъртта си да осъзнаеш, че има висши закони, по важни от обикновеното оцеляване, по-висши каузи, на които да служиш. Когато се посветиш на такава велика кауза, моето момче, тогава няма да се боя, че ще умреш, защото знам, че справедливият Бог ще ти прости за късогледството, което ти пречи да приемеш християнската истина.
— Ти наистина си еретичка. Тези измислици не биха минали пред никой свещеник.
— Дори аз не ги приемам — призна Карлота. — Но не познавам човек, който да няма двойна доктрина — една, в която вярва, че вярва; и друга, според която се мъчи да живее. Аз просто съм от малкото, които знаят разликата. Ти, моето момче, не си от тях.
— Защото не вярвам в никоя доктрина.
— Това — натърти Карлота — доказва тезата ми. Убеден си, че вярваш само в онова, в което вярваш, че вярваш; че си напълно сляп за онова, в което всъщност вярваш, без да вярваш, че вярваш в него.
— Трябвало е да се родиш в друга епоха. Ако можеше да те чуе, Тома Аквински щеше да си оскубе косите. Ницше и Дерида щяха да те обвинят, че им мътиш мозъците. Само инквизицията щеше да знае какво да прави с теб — да те опече на бавен огън.
— Не ми казвай, че си чел Ницше и Дерида. Или Тома Аквински.
— Не е нужно да изядеш цяла фъшкия, за да разбереш, че не е торта.
— Ти си нагло, невъзможно хлапе.
— Но, Джепета, аз не съм истинско хлапе.
— Със сигурност не си кукла, поне не моя кукла. Отивай сега навън да си играеш. Имам работа.
Да го изпрати навън не беше наказание. Сестра Карлота го знаеше. Откакто свързаха компютрите си с мрежата, прекарваха по-голямата част от деня на закрито, събираха информация. Карлота, чиято самоличност бе защитена от компютърната система на Ватикана, поддържаше контакти с всичките си стари приятели, използваше старите си източници и само внимаваше да не издаде къде се намира, дори в кой часови пояс. Бийн обаче трябваше всеки път да си създава нови профили, да се крие зад двойни сървъри за анонимни пощенски адреси и дори в този случай не използваше един псевдоним за повече от седмица. Не поддържаше контакти с други хора и затова нямаше източници.
Когато се нуждаеше от определена информация, търсеше помощ от Карлота; след това тя преценяваше дали може да поиска сведенията направо, или има опасност да издаде местоположението им. В повечето случаи не смееше. Затова Бийн бе ограничен в търсенията си, но въпреки недостатъците имаше едно предимство: обработваше всички данни лично — а той бе хлапето, което получи най-висока оценки от тестовете във Военното училище.