Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Или за нищо друго. Беше немислимо, че майка му би могла да го предаде по някаква причина. Тя би му казала. Майка му бе като дете в това отношение, показваше всичко — вълнение, страх, гняв, разочарование, изненада — веднага щом го почувства, и говореше каквото й дойде на ум. Тя изобщо не би могла да запази подобна тайна. Питър и Валънтайн й се надсмиваха, защото майка им бе абсолютно предвидима. Никога не се изненадваха от своите подаръци за рождени дни и Коледа. Във всеки случай издаваше най-малкото главния подарък, защото изобщо не можеше да пази тайна.
Нима и това беше игра?
Не, не, би било лудост. Едва ли майка му се бе преструвала през целия си живот. Защо да го прави?
В това нямаше никакъв смисъл, а той трябваше да намери, ето защо покани баща си в кабинета си.
— За какво искаш да ме видиш, Питър? — попита баща му, застанал до вратата.
— За Бога, татко, седни! Стоиш там като портиер, който чака да го уволнят.
— Скоро може наистина да ме уволниш — подсмихна се баща му. — Твоят бюджет се свива от месец на месец.
— Мисля, че бихме решили този въпрос с отпечатването на собствени пари — пошегува се Питър.
— Добра идея — отбеляза баща му. — Международни пари, които биха били еднакво безполезни във всяка страна, но ще са критерий, по който се претеглят всички останали валути. Един долар струва сто милиарда „хеги“ — добро наименование за парична единица, не мислиш ли? „Хег“? — а една йена струва двайсет трилиона и така нататък.
— Това предполага, че бихме могли да поддържаме стойността й малко над нулата — каза Питър. — Всички компютри ще дадат на късо, ако хегът наистина няма никаква стойност.
— Опасността е другаде — рече баща му. — Какво ще стане, ако хегът добие случайно някаква стойност? Ще причини депресия, когато на практика другите валути действително паднат спрямо хега.
Питър се засмя.
— И двамата с теб имаме много работа — напомни баща му. — Защо искаш да ме видиш?
Питър му показа видеофилма.
Баща му клатеше глава през по-голямата част от него.
— Тереза, Тереза — промърмори той накрая.
— Какво се опитва да направи?
— Ами очевидно търси начин да убие Ахил, а това изисква влизане в стаята му. Сега ще й се наложи да помисли за друг вариант.
Питър беше смаян:
— Да убие Ахил?! Не може да говориш сериозно.
— Не мога да се сетя за друга причина, поради която тя да се държи така. Нали не смяташ, че наистина й пука дали неговата стая е чиста? По-скоро би занесла в стаята му пълна кошница с хлебарки и пренасящи болести въшки.
— Нима го мрази? Никога не е казвала.
— На теб не е — уточни баща му.
— Значи ти е казала, че иска да го убие?
— Разбира се, че не. Ако беше, аз не бих го споменал пред теб. Не издавам нейни тайни. Но тъй като тя не е намерила за уместно да ми каже какво става, аз съм съвършено свободен да ти дам най-доброто си предположение. А то е: Тереза е решила, че Ахил представлява опасност за теб — да не говорим за цялата човешка раса — и е решила да го убие. В това наистина има смисъл, щом веднъж знаеш как мисли твоята майка.
— Мама даже не убива паяк.
— О, тя ги убива като нищо, когато ти и аз не сме там.
— Нали не мислиш, че стои в средата на стаята и ги примамва, докато ние се приберем у дома? Казваш, че моята майка е способна на убийство?
— Изпреварващо убийство — уточни баща му. — И не, не мисля, че е способна на това, но смятам, че тя го мисли. — Той замълча за момент. — И може би е права. Както се казва, женската е по-смъртоносна от мъжкия екземпляр.
— Това е безсмислено — възрази Питър.
— В такъв случай мисля, че загуби напразно времето и на двама ни, като ме повика тук. Вероятно бъркам. Може би съществува по-рационално обяснение. Като… нея наистина да я е грижа колко добре си вършат работата прислужниците. Или… се надява да има любовна афера с убиец, който иска да управлява света.
— Благодаря, татко. Наистина ми помогна. Сега ми стана ясно, че съм бил отгледан от ненормална жена, без да подозирам.
— Питър, момчето ми, ти не ни познаваш.
— Какво трябва да означава това?
— Ти изучаваш всеки друг, а майка ти и аз сме като въздух за теб: просто ни дишаш, без да забелязваш съществуването ни. Но всичко е наред. Ето как се очаква родителите да присъстват в живота на своите деца. Безусловна любов, прав ли съм? Не допускаш ли, че това е разликата между Ахил и теб? Че ти си имал родители, които са те обичали, а той, не?
— Обичахте Ендър и Валънтайн… — изплъзна му се, без да подозира какво казва.