Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
След като овладя ситуацията, Катон обърна вниманието си към другите източници на хаоса. Две миниатюрни момченца се плъзгаха ужасно смело по перилата, изтърсваха се на пода и веднага се закатерваха обратно нагоре по стълбите. Едно невероятно мъничко момиченце пълзеше нагоре по стъпалата така упорито, че Катон не можеше да не му се възхити. Момчетата не му обръщаха внимание, докато то не стигна най-горното стъпало, и тогава едното момче го вдигна и се опита да го сложи на перилата.
Моментът изглеждаше подходящ за намеса. Катон мигновено стигна горното стъпало и смъкна момиченцето от перилата секунда преди то да се устреми надолу, подпомогнато от братско тупване по гърба.
Катон наблюдаваше извънбрачните синове на Руфъс Декатур с вдигната вежда. Те го погледнаха с ярките сини очи на баща си изпод обърканите кичури червени къдрици.
— Това не беше добра идея — заяви Катон.
— Но на Ийви й харесва — осведоми го тържествено едното момченце. — Тя плаче, когато не й даваме да прави това, което ние правим.
— Същинска дъщеря на майка си — измърмори Катон. Държейки момиченцето, което изглеждаше очаровано от прегръдките на непознатия, той се обърна и заслиза по стълбите. Когато стигна долу, видя двете си по-малки дъщери застанали в единия ъгъл на преддверието с широко отворени очи. Те явно бяха твърде плахи, за да вземат участие в цирка — дъщерите на Даяна, макар и по-големи с година-две, не притежаваха безстрашието на дъщерята на Порция, — но несъмнено имаха огромно желание да го сторят.
Когато Катон им махна, те пристъпиха напред, направиха по един плах реверанс и после хукнаха нагоре по стъпалата към собственото си царство. Ийви се задърпа, изглежда искаше да слезе на пода и да ги последва.
Катон обаче я задържа.
— Порция! — извика той.
Вдясно на преддверието се отвори една врата и оттам изскочи една слаба млада жена с потресаващо оранжева коса, цял куп лунички и яркозелени очи. Беше облечена в кожени панталони за езда, ботуши, бяла ленена риза и жакет. Това облекло изобщо не учуди Катон. Порция Уърт се бе омъжила на бойното поле, с панталони и сабя на кръста.
— О, лорд Гранвил, моля за извинение. Ако знаех, че идвате, нямаше да ги оставя да вилнеят така. Сигурно сте се запитали дали не влизате в чужда къща.
Тя пристъпи към него с протегната ръка.
Катон я пое и се наведе, за да целуне племенницата си.
— Точно това ми мина през ума.
— Нали разбирате, валеше и те не можеха да излязат навън — обясни Порция с очарователна усмивка.
— Тъкмо щяха да пуснат малката по перилата.
Изгледа я изпитателно и си помисли, че женитбата с граф Ротбъри не е причинила съществени промени у незаконната дъщеря на доведения му брат. Не изглеждаше много по-различна от кльощавото, недохранено същество, което бе преобърнало къщата му с главата надолу в онази паметна първа зима на войната.
— О, те много внимават за нея — каза Порция, вземайки Ийви от него. — Но тя не обича да остава извън играта.
— Мм. Дъщеря на майка си — повтори си полугласно Катон. Порция му отговори със съзаклятническа усмивка:
— Тя е и дъщеря на Руфъс Декатур, сър.
— Съпругът ти тук ли е?
В тихия му глас се промъкна сериозна нотка.
— Не — отговори със същия тон Порция. — Той само ни остави тук. Има работа в Лондон. Среща с лорд Манчестър относно вербуването на хора за армията. Руфъс не се радва на особена благосклонност — добави тя.
— Аз също, но не виждам големи възможности за избор — отвърна Катон.
Толкова естествено беше да говори с Порция за войната, че той дори не осъзнаваше колко необичайно е за него да споделя такива мисли с жена.
— Той каза, че ще дойде да ни вземе в края на седмицата.
Катон кимна. Двамата с Руфъс Декатур бяха погребали кръвната вражда, която бе разкъсвала живота им и бе смразила семействата им за цели две поколения. Бяха я погребали на бойното поле, когато Порция, дъщерята на брата на Катон, се бе омъжила за Руфъс Декатур под звуците на бойните барабани. Сега те се държаха любезно един към друг пред хората, бяха работили съвместно, за да постигнат сключването на мир между краля и Парламента, и щяха да продължават в тази насока, но нямаха намерение да поддържат частни контакти и Руфъс би се възползвал от гостоприемството на Гранвил не повече, отколкото Катон от неговото. Руфъс обаче не пречеше на жена си и децата си да се възползват от гостоприемството на Катон и това беше достатъчно. Старата вендета нямаше да засегне новото поколение.
— Милорд, вие се върнахте. Не ви очаквах.
Цяла минута бе потребна на Фийби, за да се съвземе при неочаквания звук на богатия, плътен глас на Катон. Тя се втурна в преддверието, осъзнавайки, че бузите й са зачервени и пулсирането в основата на корема й оповестява предусещането на насладата.