Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Карн веган.
Ермиар вдигна ръка и високо отвърна на поздрава им:
— Карн веган.
Вълнението му се засили, сърцето му заби по-силно в очакване на мига — да яхне коня и да препусне към високите върхове на Карпонили.
Сякаш в отговор на желанието му Иртхитюин, Андала и Ситара се появиха на изхода, следвани от сестрите му Алгара, Азмара, брат му Севар и няколко придружители.
Той прегърна Ситара, баща си и Андала, която го задържа по-дълго в обятията си и прошепна в ухото му:
— Пази се.
Сковано се приближи към сестрите и брат си и размени прегръдки и с тях. После стигна с няколко крачки до коня и ловко го яхна. Погледна към роднините, махна с ръка и препусна, последван от верните „вълци“. Непознато и неизпитано досега чувство заедно с мисълта „Аз хванах живота в ръцете си“ го накараха да полети да се надбягва с вятъра…
Сивите от третото стадо на Асура се рояха тревожно. Те се издигаха над гъстата растителност и се скупчваха на едно място. В главите им отекваше зовът на майката. Съвсем скоро цялото стадо се събра накуп и като един организъм се понесе към голямото дърво, където ги очакваше Асура.
Летяха към гнездото, понесли в телата си еликсир за майката. Когато наближиха, видяха, как от корените на голямото дърво излитат тези от второто стадо. Едно по едно се измъкваха и политаха за още прашец и нектар. От тях сивите произвеждаха еликсира за Асура. Съхраняваха го в специалното си коремче до срещата си с нея. Вкусът му ставаше несравним благодарение на сокове, които отделяха стените на коремчето.
Третото стадо изчака, докато всички от второто излетяха, и на свой ред се запромъква по тунелите, изкопани от майката. Гласът й ги зовеше все по-надолу и по-надолу във влажната пръст. Сивата водач първа видя грозното, покрито със сплъстена козина, лице на майката. Асура я грабна със силната си лапа през кръста и я доближи до муцуната си. Стисна я и за миг очите на сивата просветляха и се завъртяха ужасено, а Асура впи уста в устата на сивата, изсмука с един дъх хоботчето й и еликсирът тръгна нагоре към вечно гладната й паст. Щом еликсирът намаля и започна да достига трудно до гърлото й, Асура събра малко от него в устата си и го пусна обратно, но не в хоботчето, а в устата на сивата. Сивите можеха да произвеждат и съхраняват еликсира, но нямаха достъп до него. Единственият начин да го опитат бе чрез Асура. Сивата не бе вкусвала нищо подобно до този момент. Почувства се така добре, сякаш се е родила отново. Еликсирът й даде нови сили, сладостта му я опияни и тя пожела да донесе още и още на Асура, само и само да получи финалната глътка. Без да губи време, се заизмъква по тунелите нагоре — към светлината и цветята, за да събира, да донася и да получава животворен, опияняващ сироп — отново, и пак, и още… Една след друга получилите своята част от еликсира бързаха след нея.
Той се отдели от огледалото и тръгна напред. Видя срещу себе си едно много хубаво момиче. Когато я приближи, той изпита влечение към нея. Изглежда, че и тя почувства същото, защото се протегна и го прегърна.
„Това съм аз, ти ме намери“ — чу той мислите на хубавото момиче и спонтанно устните и на двамата се сляха в дълга целувка. Той забрави, че търси другата част от себе си и се унесе в прегръдките на момичето. А тя му говореше:
— Бях толкова самотна, преди да те срещна. Веднъж видях образ в едно огледало, но беше неясен. Сега, когато те срещнах, мисля, че това си бил ти.
Той й отвърна:
— И аз видях нечий образ в едно огледало. Този образ ми каза, че е моята душа. Ти моята душа ли си?
Момичето се отдръпна и го погледна учудено:
— Не знам. Аз мислех, че ти си моята душа, а не аз твоята.
И двамата се смутиха. Момчето предложи:
— Искаш ли да продължим заедно пътя си нататък. Може би ще разберем дали аз съм твоята душа, или ти си моята.
Момичето кимна в съгласие и двамата, хванати за ръце, тръгнаха напред.
VII глава
Сън
Кулите на Юртия блестяха на слънчевата светлина. Вече дванадесети ден свитата на кан-предводителя Умар пътуваше към столицата на Чаладара. През целия път Деница се усамотяваше и препускаше далече от всички останали, като избягваше както Вихтун, така и Янкул. А Янкул нямаше представа на какво се дължи промяната й. Въпреки че връзката им предизвикваше у него постоянни пристъпи на угризение, резервираното държание и хладината й го караха да забрави всяка предпазливост в опитите си да разбере каква е причината. Но тя не отстъпваше и по време на похода той не успя да остане и за минута насаме с нея.