Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Между мен и Янкул вече не може да има нищо.
Сякаш камък падна от сърцето на Ермиар. Не бе очаквал всичко да мине толкава добре. Погледна я подозрително, но по решителното й изражение разбра, че нещо сериозно се случва в мислите й. Не се опитваше да го залъже. Беше видно, че думите й са плод на добре обмислено решение.
Това незнайно защо го притесни. Видя, че в този момент Деница сякаш остана сама със себе си. Мислите й я отнесоха далече от стаята и от разговора им. Той се разходи нервно из помещението и рязко се обърна към нея:
— Време е да вървя.
Деница кимна в съгласие и леко се усмихна, когато го попита:
— Ще ме изпратиш ли утре, Ермиар? Може да не се видим вече.
— Не говори така. Аз не се плаша от Уголия — той махна пренебрежително с ръка. — В Юртия ще бъдеш на сигурно място.
Деница отново се усмихна. Този път по-широко. Приближи се към него и го прегърна.
— Пожелавам ти успех, братко. Прости ми.
Ермиар отвърна на прегръдката й и отвърна:
— Внимавай и се пази, Деница.
Двамата се пуснаха едновременно и Ермиар се отдалечи с бързи стъпки, убеден, че Деница се е разкаяла за постъпката си. Но той грешеше. Тя се измъчваше повече за това, че не намери сили да му признае за срещата на боломитите и опасностите, на които може да се изложи в планините Карпонили. Успокояваше се единствено с това, че пазени от сангасите и избраните, планините Карпонили и манастирът всъщност са непревземаеми — дори за хора, предвождани от Салистар.
Навън се смрачаваше. Деница бързо прогони мислите за Ермиар, боломитите и манастира. Батбал й бе заръчал да го посети по това време. Тя повика придружителката си и отново се запъти към жилището на жреца, с надеждата този път да получи отговор.
Една сива, родена в третото стадо през месец Шехлем на Асура-майката, разпери крила и се стрелна към цветовете, които я опияняваха с уханието си. За краткия си живот от няколко дни тя не беше срещала толкова ароматни цветя. Усети как другите я следват, също толкова опиянени. Тя се спусна към един голям и ярък цвят, прихвана го с двете си дълги ръце за дръжката, с късите го привлече и зарови главата си между нежните му тичинки. Съществото отвори устата си и заби хоботчето си в цветето. Примижа блажено, докато всмукваше нектара. Асура щеше да е доволна. Еликсирът от тези цветя трябваше да има вълшебен вкус.
Сивата пусна цветето и се понесе нагоре, за да избере следващия цвят. Около нея усърдните членове на третото стадо огъваха цветовете и жадно събираха нектар и цветен прашец за еликсира на майката.
По същото време Асура изяде и последната сива от първото стадо. Големият й апетит се утоли. Първото стадо бе заловено от хората и сивите не успяха да съберат нектар и прашец за еликсира. Бяха безполезни. Времето им изтече и тя утоли глада си с телата им. Трябваха й сили, с които да продължи да ражда сиви, които да произвеждат еликсира й. Предстоеше й пътуване, а без достатъчно еликсир Асура нямаше да успее. Силите, които напитката даваше, й бяха жизнено необходими.
Черното и космато туловище на майката се завлачи по тъмните подземни тунели нагоре към повърхността. Достигнала корените на голямото дърво, Асура се излегна в черната пръст и затвори очи. Скоро щяха да започнат болките. Тя усети как в корема й зародишите напират да се родят. Стисна с крайниците си корените на дървото и зачака. Когато моментът дойде, от муцуната й се проточи съскащо хриптене и тя затвори очи. След известно време болките отминаха и зародишите спряха да излизат. Продължаваше да стиска коренищата. Огледа се и ги пусна. Заради напрежението от раждането всички мускули я боляха. Дишаше тежко и тихи стържещи звуци излизаха от устата й. Козината й се бе сплъстила от пръстта и потта. Около нея лежаха зародиши на сиви, обвити в слузеста ципа. Асура се зае да ги настани в гнезда. Чакаше я много работа. Зародишите бяха многобройни. Тя правеше дупки в пръстта между корените и грижливо поставяше слузестите топки вътре. Внимателно заравяше бъдещите членове на четвъртото стадо. Скоро, много скоро — дните щяха да се отърколят и Живото Дърво да се обсипе с цвят. Майката нямаше време за губене.
След разменените поздрави Деница се настани удобно срещу Батбал. Въпреки че се беше поуспокоила, мисълта за случващото се след срещата със сивата не й даваше мира.
В помещението имаше някаква странна миризма, от която почти й прилоша. Искаше по-бързо да се махне оттам и без да дочака Батбал да заговори, попита припряно:
— Разбрахте ли нещо, учителю?
Жрецът тъжно поклати глава срещу нея:
— За съжаление не, принцесо. Никой не е чувал нещо подобно досега. Сивите са изключително странни същества, но не мисля, че може с нещо да ви навредят. Може би е някаква емоционална реакция от ваша страна.