Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Ермиар чакаше в малката библиотека до спалнята на Деница. Разхождаше се разсеяно, докато чакаше принцесата да го приеме. Опитваше се да не мисли за предстоящия разговор, толкова неприятен за него. Видя едно огледало срещу себе си и се наведе напред, за да се разгледа по-добре, но изведнъж видя зад себе си нечий силует. Стреснат се обърна — Деница го гледаше с широка усмивка:
— Хубав си, братко, и е време вече да се оглеждаш за съпруга — гласът й бе звънлив и весел за разлика от мрачното настроение на Ермиар. Той не успя да отвърне на усмивката й. Нещо в епизода с огледалото го накара да се почувства странно и особено, но нямаше как да се съсредоточи в това усещане. Ермиар поздрави сдържано сестра си. Настаниха се удобно, а една придружителка им поднесе свежи плодове и квесел. Ермиар не знаеше как да започне разговора, който така го измъчваше, и затова реши да отложи момента с разговор за войната:
— Бакуриан е близо до границата. Може би всеки момент войната ще започне.
— Да — кимна Деница, — чух за това. Какво ли ще предприеме баща ни?
— Мисля, че кан-императорът Издулор ще пресрещне Бакуриан, преди да е достигнал Истрос, но това е само предположение. А баща ни ще се съобрази със заповедите на императора.
— Ох, тази война — въздъхна Деница, — заради нея трябва да тръгваме по-скоро от предвиденото за Юртия. Рано сутринта заминаваме.
— Аз също напускам Исиней.
Деница се изненада:
— Но защо?
— Иртхитюин нареди. Тръгвам за Карпонили.
— За Карпонили ли? — Деница смръщи вежди и го изгледа изпитателно. — Защо пък за Карпонили?
— Не знам защо. Иртхитюин си има своите съображения, праща ме в манастира.
Деница се смълча, спомни си думите на Салистар от боломитската сбирка:
„Бакуриан иска от нас да му помогнем срещу манастира на Живото Дърво. Всеки от вас е наясно, че манастирът е по-важен и от столицата. Падне ли той, пада и Издулор.“
Първата й мисъл бе да предупреди брат си, да му разкаже за плановете на боломитите. Но се осъзна навреме и замълча.
— Какво ти е? — Ермиар озадачено я наблюдаваше.
— Нищо, няма нищо.
— Като че ли искаше да кажеш нещо…
— Не, не е нещо важно. Забрави.
Ермиар не настоя повече. Вместо това събра кураж и я попита:
— Какво ще правиш сега, когато с Вихтун сте свързани?
Деница го погледна учудено:
— Какво имаш предвид, какво трябва да правя?
Ермиар реши да не увърта повече и заговори направо:
— Деница, знам за Янкул.
Тя трепна от думите му и се изправи. Направи няколко крачки из стаята, докато той я гледаше строго, скръстил ръце на гърдите си.
— Трябва да прекратиш това — продължи Ермиар. — Може да си навредиш непоправимо, а и майка ни ще се поболее заради теб — знаеше, че прекалява. Болестта на Андала нямаше нищо общо с Деница, но това бе начин да подчертае сериозността на постъпката й.
— И тя ли знае? — попита тя, без да го поглежда.
— Да, Деница.
Ермиар също се изправи и се приближи към нея. Не беше много по приказките и увъртанията, затова реши да не губи повече време.
— Искам преди да заминеш, да ми обещаеш, че ще прекратиш тази връзка. Излагаш и себе си, и страната на опасност. Биляра има нужда от Вихтун и Янкул повече от всякога.
Помисли за последствията, ако това излезе на бял свят.
Деница пребледня, но отговори спокойно:
— Аз съм решила вече, Ермиар. Няма нужда да ти обещавам каквото и да било.
— Какво означава това?