Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Какво ти е, Деница? Какво има?
Спонтанно понечи да разкаже всичко на Вихтун, да поиска помощ, съчувствие и подкрепа, но се овладя с усилие и се усмихна:
— Нищо ми няма, Вихтун, на теб какво ти е? Да не си сънувал лош сън?
Той я пусна, объркан.
— На теб ти имаше нещо.
Деница звучно се засмя:
— На теб ти има нещо, щом ме разтърсваш и будиш с викове.
Тя интуитивно усещаше, че ако разкаже на Вихтун преживяванията си, няма да получи разбиране и затова по всякакъв начин се опитваше да прикрие от него това, което й се случваше.
— Ти гледаше втренчено в една точка, Деница. Съскаше и се мяташе като полудяла… — Вихтун се запъна — … нещо не е наред.
Деница избухна в още по-силен смях.
— Ти наистина си сънувал странен сън, Вихтун.
Той я изгледа разколебано. Постепенно започна да се съмнява в себе си и не след дълго двамата се смееха весело, а Деница съскаше, отваряше широко очи и „плашеше“ развеселения Вихтун.
Бакуриан, първият предводител на Уголия, и министър Тобел вечеряха в просторната, затоплена от огъня шатра. До ушите им достигаше свистенето на вятъра и цвиленето на конете. Разговорите на войниците отдавна бяха заглъхнали. Само от време на време някой се провикваше, я за да наругае другаря си, я за нещо друго, и отново наставаше тишина. Утрешният ден щеше да е тежък и воините рано се прибраха в шатрите си. Само един хълм ги делеше от Артебос, първия град, който трябваше да превземат по пътя за Истрос.
И двамата мълчаха. Въпреки непоклатимата си убеденост в победата, Бакуриан бе обхванат от напрежение и безпокойство. Това не му харесваше и той се опитваше да потуши тези чувства, като не мисли за предстоящата битка, но така или иначе мислите му все се връщаха на нея.
— Господарю, може ли да вляза? — стресна го гласът на придружителя, застанал до чергилото.
— Влез.
Придружителят отметна кожата и в шатрата нахлу хладина.
— Един от съгледвачите е тук. Има новини за вас.
— Да дойде.
Войникът влезе и след задължителния поклон заговори отсечено:
— Пратеници на Издулор. Искат да се срещнат с Вас.
Бакуриан повдигна изненадано вежди и нареди на съгледвача:
— Излез и чакай отвън.
Когато чергилото се спусна след войника, Бакуриан погледна въпросително Тобел:
— Какво ще кажеш?
— Приеми ги. Издулор не е за подценяване.
— Да, но се държи като страхливец. Започвам да мисля, че славата му е значително преувеличена.
— Ти още не знаеш защо е изпратил пратеници.
— За каквото и да е. Нима мисли, че ще приема мир или че ще ме уплаши с приказки и ще се върна при положение, че вече съм повел войска!?
— Приеми ги. Поне чуй какво имат да кажат.
Бакуриан извика войника:
— Колко са?
— Двама.
— Доведи ги тук.
Бакуриан не повярва на очите си. В шатрата влезе учителят му от школата в Карпонили. Скочи на крака, поклони се и заговори на билярски:
— Учителю?!
Жрецът се огледа и спокойно седна върху нахвърляните за тази цел кожи. Направи знак на придружаващия го войник да излезе и многозначително изгледа Тобел, който се изправи, поклони се и също последва войника навън. Останаха сами и жрецът се обърна към все още стоящия прав Бакуриан:
— Седни, сине.
Бакуриан седна срещу жреца:
— Учителю Татра, радвам се да ви видя, но искам от самото начало да ви кажа, че ако сте дошъл да преговаряте с мен от името на Издулор за мир, ще се върнете в Истрос с отказ. Твърдо съм решен да водя тази война и се учудвам, че Издулор вече втори път изпраща при мен пратеници. При това, първо се опита да ме манипулира с изгоден брак, а сега и с уважението и почитта ми към вас.
— Разбирам, Бакуриан. Сега чуй какво имам аз да ти кажа. Не се учудвай, че Издулор моли за мир и ти предлага съюз чрез този брак. Точно затова той е достоен владетел и заслужава да бъде управител на свещената страна. Забрави ли на какво съм те учил през всички тези години? Дипломатичност, смирение, правда и реална преценка. Къде е всичко това, Бакуриан? Води те гордостта, алчността, желанието за превъзходство. Не завиждай на силните, Бакуриан, а се учи от тях.
— Но, учителю, аз искам независимост за страната си. Нима ние не можем да бъдем достоен народ, без в политиката ни да се намесва Издулор?