Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
9,40 ч. Връщане към гладенето и откриване упорито леке отпред на ризата. Всички други възможни ризи мръсни. Паника по повод напредналото време. Опит за пране на лекето. Цялата риза вир-вода. Сушене с ютията.
9,55 ч. Вече мн. закъсняла, пушене на цигара и прочитане на туристически проспект за успокояване.
10 ч. Опити да открия чантата. Чантата изчезнала. Решение за проверка на пощата — дали не е дошло нещо приятно.
10,07 ч. Само предупредително писмо за достъп до банковата сметка във връзка с невнасянето на минималната сума. Опит да си спомня какво търсех. Подновяване търсенето на чантата.
10,15 ч. Отвъд всяка форма на закъснение. Внезапно сещане, че чантата е в спалнята, занесена при опита да се открие четката, но там я няма никаква. Най-сетне намерена под купищата дрехи на пода. Връщане на дрехите в гардероба. Слагане на сакото. Подготовка за напускане на къщата. Не мога да си намеря ключовете. Бясно претърсване на къщата.
10,25 ч. Ключовете се оказват в чантата. Виждам, че съм забравила четката.
10,35 ч. Излизане.
Три часа и трийсет и пет минути от събуждане до излизане са множко. В бъдеще трябва да скачам от леглото веднага щом се събудя и да реформирам цялата система на прането. Отварям вестника и прочитам, че осъден убиец в Америка е убеден, че властите са имплантирали микрочип в задника му, за да следят действията му, тъй да се каже. Ужасена от мисълта за подобен микрочип в собствения задник, особено сутрин.
5 април, сряда
56.5 кг, алкохолни единици 5 (вината е на Джуд), цигари 2 (на всеки може да се случи, не значи, че съм започнала пак да пуша), калории 1765, фишове за моментална печалба 2.
Днес споделих с Джуд за вродената изисканост и тя каза, интересно, тъкмо чета една Дзен книга по самоусъвършенстване. Каза, че ако се вгледаш в живота, Дзен може да се приложи към всичко — Дзен и изкуството да пазаруваш, Дзен и изкуството да купуваш и т. н. Каза, че всичко било въпрос повече на отпускане по Течението, отколкото на борба. И ако например имаш проблем или нещата не вървят, вместо да се напрягаш или ядосваш, трябва само да се отпуснеш по Течението и всичко ще се оправи. Същото е, каза тя, когато не можеш да си отключиш вратата с ключа — ако го натискаш, става по-лошо, но ако го извадиш и го намажеш с малко вазелин за устни, слагаш го в ключалката и еврика! Но да не споменавам за това на Шарън, защото го смятала за дрън-дрън, та пляс.
6 април, вторник
Излязох да се видя с Джуд, да пийнем спокойно по едно и да си поговорим още за Течението и забелязах познато облечена с рибена кост фигура с мрачна хубост да седи в тихо ъгълче и да вечеря: Магдиният Джереми. Махнах му и за стотна от секундата забелязах на лицето му изражение на ужас, което моментално ме накара да пошепна с кого е на масата и да стигна до изводите: а) не е Магда, б) няма и трийсет, в) носи костюм, който бях пробвала два пъти в „Уисълс“, но се отказах заради непосилна цена. Проклета вещица.
Веднага видях, че Джереми се опитва да се измъкне с един бърз поглед „Здрасти, не сега“, който потвърждава вашето близко, старо, видяло и патило приятелство, но в същото време внушава, че не сега е моментът то да се дозатвърждава с целувки и задълбочени раздумки. Щях да приема играта му, но после си помислих: я чакай малко! Сестри! Под кожата! Магда! Щом мъжлето на Магда не се срамуваше да вечеря с тази недостойна скочубра, облечена с моя костюм, щеше да му се наложи да ме представи.
Отклоних се от пътя си, за да мина покрай масата, на която той побърза да се задълбочи в разговор със скочубрата, като вдигна поглед и ми отправи твърда, уверена усмивка, сякаш да каже „делова вечеря“. Отправих му поглед „Не на мен тия“ и отминах.
Ами сега, какво да правя? Боже Господи! Да кажа на Магда? Да не кажа на Магда? Да се обадя на Магда и да я питам всичко наред ли е? Да се обадя на Джереми и да го питам всичко наред ли е? Да се обадя на Джереми да го заплаша, че ще изпея всичко на Магда, ако не разкара вещицата с моя костюм? Да си гледам работата?
Като се сетих за Дзен, Катлийн Тайнър и вродената изисканост, изработих вариант на Поздрав към Слънцето, който помня от отдавна потъналия в миналото курс по йога и се центрирах, съсредоточавайки се върху вътрешното колело, докато дойде Течението. После благоразумно реших да не казвам на никого, тъй като клюката е разпространяваща се като зараза отрова. Вместо това честичко ще се обаждам на Магда и ще се навъртам край нея, та в случай, че нещо се обърка (което тя с женската си интуиция не може да не долови), да може да го сподели. Тогава, ако според Течението е редно, ще й разправя какво видях. Нищо стойностно не се придобива чрез борба, всичко идва от течението. Дзен и изкуството да живееш. Дзен. Течение. Хммм, но тогава как налетях на Джереми и недостойната скочубра, ако не се е намесило Течението? Какво ли значи всичко това?