Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Отново я обзе добре познатата тъга. Нямаше смисъл да се бори с нея, по-добре беше да я изчака да отслабне. Утешаваше се единствено с мисълта, че две толкова сродни души не могат да бъдат разделени и са заедно дори след смъртта.
Двамата прекосиха моста и влязоха в малкия град Елвас. Стражите познаха полковника и отдадоха чест. Калдъръмените улици бяха пълни с войници в зелени и червени куртки — стрелци, пехотинци и кавалеристи. Адютантите тичаха между командните постове, коли, натоварени с провизии, трополяха по каменната настилка на път към войските в окопите. Когато от една странична уличка изскочи мършаво куче и се втурна след група окъсани деца, Цезар отново се подплаши.
— Това животно е твърде чувствително — промърмори Джулиън и зачака Тамсин да го успокои.
— Не е свикнал да живее в град — отговори сърдито тя. Не понасяше да критикуват прекрасния й кон. — Освен това не е свикнал да бъде заобиколен от много хора. Но ще ме пренесе на сто мили през планинските проходи, без да се умори, и е по-бърз от всички коне в оборите ви, милорд полковник, и при това на всеки терен.
— Без съмнение. — Джулиън се задоволи с този кратък отговор, защото обръщението „милорд полковник“ го изнервяше. Посочи й оборите зад главната квартира на Уелингтън и насочи коня си нататък. — Дано се държи добре пред ратаите в обора.
— Цезар има отлични маниери — увери го Тамсин. После скочи от седлото с толкова гъвкаво движение, че никой не би помислил, че е уморена. Един ратай се втурна да поеме юздите и ококори очи при вида на великолепното животно.
— Никога не бях виждал такъв красавец, сър — проговори с възхищение той. После отмести поглед към необикновената придружителка на полковника.
— Красив е, но е нервен — обясни хладно полковникът. — Затова бъдете много предпазливи. Дано не ми се наложи да му търся заместник.
— Няма да намерите — обади се Тамсин и подаде юздите на ратая. — Цезар е единствен в света. — Тя помилва муцуната на коня и пошепна в ухото му няколко неразбираеми думи, за да го успокои.
— Отведете го — обърна се тя към ратая. — Мисля, че ще се държи добре.
— Да вървим. — Сейнт Симон произнесе тези думи с необичайно рязък глас. После се обърна и закрачи към стълбището на дървената къща.
Тамсин го последва. Изведнъж умората й се превърна в сковаващо изтощение. Сега не можеше да разговаря с Уелингтън, в никакъв случай. Трябваха й нещо за ядене и меко легло, преди да пристъпи към осъществяването на дръзкия си план. Много зависеше от това що за човек е английският главнокомандващ. Според онова, което се говореше, той беше човек на настроенията, но в битка ставаше съвсем друг. Можеше да критикува остро офицерите си и в следващия миг да води с тях нормален, цивилизован разговор. Бяха й казали също, че Уелингтън има слабост към женския пол. Трябваше да провери дали ще може да извлече някаква изгода за себе си от това увлечение. В момента беше толкова мръсна и окъсана, че надали щеше да му направи добро впечатление.
В края на стълбището полковникът отвори една врата и двамата влязоха в голямо четириъгълно помещение. Оттам водеше стълба към вътрешността на къщата. Помещението беше обзаведено като приемна и бригадният майор, който седеше зад цяла планина документи на писалището, вдигна изненадано очи.
— Полковник! — Младият мъж скочи и отдаде чест. — Перът ще се радва да ви види, сър.
— Пак ли е в лошо настроение? — Джулиън вдигна ръка към шапката си и хвърли поглед към вратата зад адютанта.
— Това е станало хронично — отговори майорът и се ухили криво.
— Опитахме се да вдигнем във въздуха дигата, която французите издигнаха извън бастиона Сан Педро, но не успяхме, а старият Соул е тръгнал насам. — Той не успя да скрие възхищението си, като забеляза дребната фигурка зад полковника. — Перът ще се радва да получи няколко добри новини за разнообразие — заяви тържествено той.
— Много добре — отговори полковникът. — Внимавайте за нея — нареди кратко той, отиде с големи крачки до вратата на главнокомандващия, почука и влезе. Беше толкова съсредоточен, че дори не чу как Тамсин остро пое въздух при последните му думи.
Младата жена пристъпи към прозореца до стълбата и седна на широкия перваз. След малко се обърна с усмивка към бригадния майор.
— Английското гостоприемство позволява ли да ми предложите чаша вино… или поне вода? От два дни съм на седлото и умирам от жажда.
Младият мъж я погледна стъписано, после се огледа на всички страни, сякаш търсеше помощ. Тамсин въздъхна примирено.
— Може би вие имате друго впечатление, но аз съм тук по своя воля. Уверявам ви, че нямам намерение да бягам и не е нужно да ме надзиравате.