Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Не, благодаря — отговори намръщено Анжелика.
— Така си и мислех. Всичко наред ли е при теб?
— Да. А как е при вас? Удобно ли е леглото ви?
Мъжът отвори едното си око.
— Удобно ли ти изглежда?
Кушетката беше и тясна, и къса.
— Не, не особено.
— Ти си наистина внимателна и умееш да наблюдаваш — установи сухо той. — Бих те посъветвал да спиш повече. Уверявам те, че не съм роден за мъченик и че нямам намерение да нощувам тук по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо.
— Каква приятна представа. Тогава може би ще си получа обратно втората възглавница — промърмори презрително тя.
— Разбира се — съгласи се развеселено той. — Представата наистина е много приятна.
5
Негодниците постъпиха много глупаво, като избраха тъкмо вечерта, когато Рейнолд се връщаше от залата за тренировки на всепризнатия майстор на фехтовката, мулата Просперо, която се намираше на „Иксчейндж Ели“.
Майсторът рядко проявяваше снизхождението да се дуелира с някого от учениците си, но един час фехтовка с Рейнолд винаги му доставяше особено удоволствие. Рейнолд ходеше при него поне веднъж седмично, така че и рефлексите, и умението му да си служи с шпагата обезкуражаваха още от самото начало всеки потенциален нападател. В такива вечери той се прибираше в добро настроение в къщи, стиснал в ръка вярната си шпага, с приятно сгорещена кръв и добре смазани от упражненията мускули.
Първият признак за възможни неприятности беше внезапно излетялото насреща му ято гълъби. Крякайки разтревожено, те изхвърчаха от улицата, към която се беше насочил, и Рейнолд улови ръката на придружителя си.
Майкъл Фарнес беше стар приятел и със сигурност не беше глупак. Тъй като беше невъоръжен, той отскочи без колебание настрана и притисна гръб до най-близката стена.
Скритите разбойници явно се ядосаха, че са разкрити, и заложиха всичко на фронтална атака. Сипейки яростни проклятия, достойни за най-недодяланите лодкари, тримата изскочиха на улицата. В ръцете си стискаха огромни кожухарски ножове и наточените им острия блестяха на лунната светлина.
Когато Рейнолд изтегли шпагата си от ножницата, се чу само тихо, копринено шептене. С гъвкавата лекота на добре трениран и загрят фехтувач той зае позиция за бой.
По стените от двете страни на тясната уличка танцуваха призрачни сенки. Глухите проклятия на мъжете вдигаха бели облачета в мразовития нощен въздух. Блеснаха стоманени острия, отекна злокобен звън. Движенията на сблъскалите се издаваха смъртоносна решителност.
Битката свърши още преди да е започнала. Когато първият нападател падна, другите двама извикаха ужасено, обърнаха се и изчезнаха в нощта. Трупът на другаря им остана прострян на земята и тънко червено поточе пролази по каналите на уличната настилка.
Майкъл излезе от скривалището си, отметна назад подплатената си пелерина и коленичи край мъртвия. После погледна към Рейнолд, който не помръдваше от мястото си.
— Целта е улучена съвършено, приятелю. Ако не беше толкова точен, можеше да измъкнеш нещо от него.
— Бяха твърде близо до дома ми. — Думите прозвучаха сухо и трезво, по-скоро като обяснение, отколкото като извинение.
— Да не би там да има някой, на когото искаш да направиш впечатление? — попита с дяволит поглед Майкъл.
Рейнолд полагаше големи усилия да не поглежда към балкона на къщата си в края на улицата. Само преди секунди беше забелязал там Анжелика. Стройната й фигура изглеждаше скована и безмълвна. Дали беше разочарование? Ужас? Страх? При първия знак, че той е оцелял след коварното нападение, тя се завъртя рязко и се върна в стаята си.
— Там е човекът, чиито илюзии не бих искал да отнема — обясни тихо той, обърнат към приятеля си.
— Кои илюзии, за бога? За това, че си герой ли? — Майкъл изгледа невярващо приятеля си и Рейнолд се изсмя ожесточено.
— Не, драги. Илюзията за моята непобедимост. Най-простият начин да избегнеш бунта е да го направиш невъзможен.
— Какъв бунт? Кой гост би посмял да се бунтува? — попита объркано Майкъл и смръщи чело.
— Дамата в къщата е моя жена.
Майкъл зяпна смаяно.
— Ти си женен… Ти си бил женен през цялото време, докато бяхме заедно, и не си казал нито дума?
Рейнолд не се помръдваше.
— Тя беше болна. Сметнах, че е по-добре да я предпазя от безбройните посетители и поздравления, докато се възстанови.
— Болна значи. А пък се бунтува — промърмори възхитено Майкъл. После се изправи и отупа праха от коленете си. — Бунтът на една жена се изразява най-често в изневяра.