Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Помислих, че сега ще се отправи към стъпките на избягалия убиец откъм прозореца на вестибюла, но той ни повлече доста далеч вляво, заявявайки ни, че е излишно да се завираме в тия калища и че той вече знае съвсем сигурно откъде точно е избягал убиецът.
— Отишъл е до края на стената на петдесет метра оттук, а после е прескочил живия плет и рова; ето, вижте отсреща тази пътечка, дето води към езерото. Това е най-краткият път за излизане от имението по посока на езерото.
— Защо мислите, че е тръгнал към езерото?
— Защото от тази сутрин насам Фредерик Ларсан не се отдели от бреговете му. Там сигурно има много интересни насочващи следи.
Няколко минути по-късно ние бяхме до езерото — зеленясала покривка с тръстики наоколо, върху която плаваха две-три увехнали листа от водна лилия. Големия Фред трябва да ни е видял, че идваме, но сигурно не го интересувахме много-много, защото не ни обърна внимание и продължи да побутва с върха на бастуна си нещо, което ние не виждахме.
— Гледайте — каза Рултабий, — ето ви пак стъпките на убиеца; тук те обикалят езерото, връщат се и накрая изчезват точно пред тази пътека, която води към главния път за Епине. Човекът е избягал към Париж…
— Какво ви кара да мислите така, след като няма следи по пътеката? — прекъснах го аз.
— Какво ме кара да мисля така? Ами ей тези стъпки, ей тези стъпки, които очаквах — извика той, като сочеше съвсем ясния отпечатък на една елегантна подметка… — Вижте!
И той извика на Фредерик Ларсан:
— Господин Фред… тези елегантни стъпки по пътя си стоят тук, откакто е открито престъплението, нали?
— Да, млади човече, да, и от тях много внимателно са взети отпечатъци — отговори Фред, без да вдигне глава. — Видите ли, има стъпки, които идват, и други, които си отиват…
— И този човек е бил с колело! — извика репортерът.
Тук, след като погледнах следите от велосипеда, които описваха „отиване и връщане“, и елегантните стъпки, помислих, че мога да се намеся.
— Велосипедът обяснява как са изчезнали грамадните стъпки на убиеца — рекох. — Убиецът с големите крака се е качил на колело… Неговият съучастник, мъжът с елегантните обувки, го е чакал край езерото с велосипеда. Може ли да се предположи, че убиецът е действувал за мъжа с елегантните обувки?
— Не! Не! — възрази Рултабий със странна усмивка… — Очаквах ги тези стъпки още от самото начало на аферата. Те са мои и аз не ви ги давам. Това са стъпките на убиеца!
— Ами другите стъпки, големите, тях какво ще ги правите?
— И те са на убиеца.
— Тогава убийците са двама?
— Не! Само един е и съучастник не е имало…
— Браво! Браво! — провикна се от мястото си Фредерик Ларсан.
— Вижте — продължи младият репортер и ни посочи утъпкана от големи крака земя, — човекът е седнал там и е махнал калеврите, които е обул, за да заблуди правосъдието, а после, когато естествено ги е отнесъл със себе си, той е станал, стъпвайки този път на истинските си крака, и спокойно се е отправил към главния път, а велосипеда е карал с ръце. Не е могъл да рискува да се качи на велосипеда по тази никаква пътечка. Впрочем има и доказателство — леката и неясна следа на колелото въпреки меката почва. Ако на този велосипед е имало човек, гумите щяха да потънат в земята… Не, не, само един човек е имало: убиецът, и той просто е вървял!
— Браво! Браво! — възхити се пак Големия Фред.
И изведнъж той дойде при нас, застана пред господин Робер Дарзак и му рече:
— Ако имахме сега един велосипед… бихме могли да докажем, че този млад човек е прав, господин Робер Дарзак… Не знаете ли дали в замъка няма велосипед?
— Не, господине — отвърна Дарзак, — няма; преди четири дни аз занесох моя в Париж, последния път, когато бях идвал в замъка преди престъплението.
— Жалко! — много хладно се примири Фред.
И като се обърна към Рултабий:
— Ако все тъй върви, ще видите, че и двамата ще стигнем до едни и същи заключения. Имате ли някаква представа как убиецът е излязъл от Жълтата стая?
— Да — рече приятелят ми, — имам някаква представа…
— И аз — продължи Фред, — и сигурно е същата. Не може да се мисли по два начина при тази афера. Чакам да дойде шефът ми, за да я изложа пред съдията.
— О! Шефът на Обществената безопасност ще дойде тук?
— Да, следобед, за очна ставка в лабораторията с всички, които са играли или биха могли да играят някаква роля в тази трагедия. Ще бъде интересно. Жалко, че няма да можете да присъствувате.
— Ще присъствувам — увери го Рултабий.
— Наистина… Вие сте невероятен… за вашата възраст! — отвърна полицаят не без известна ирония. — От вас би могло да излезе добър полицай… ако бяхте малко по-методичен… ако се подчинявахте по-малко на инстинкта си и на самочувствието от издатините по челото си… Много често съм наблюдавал подобно нещо, господин Рултабий: много разсъждавате… Не се оставяте наблюденията да ви водят… Какво казвате вие за кървавата носна кърпа и червената ръка на стената? Вие сте видели червената ръка на стената; аз видях само кърпата… Кажете…