Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Ами… — рече Рултабий, малко смутен — убиецът е бил ранен в ръката от револвера на госпожица Станжерсон!
— О! Това е груб извод, инстинктивен… Внимавайте, логиката ви е прекалено опростена, господин Рултабий; ако така я насилвате, тя ще ви изиграе някой лош номер. Има много обстоятелства, при които трябва да се отнасяме внимателно с нея, „да действуваме издалече“… Господин Рултабий, имате право, като говорите за револвера на госпожица Станжерсон. Сигурно е, че жертвата е стреляла, но грешите, като казвате, че е ранила убиеца в ръката…
— Сигурен съм! — извика Рултабий.
Фред го прекъсна невъзмутимо:
— Неправилен извод, неправилен извод!… Огледът на кърпата, безбройните кръгли яркочервени петънца от капки, които намирам по следите на стъпките от момента, когато човекът е стъпил на земята, ми доказват, че убиецът не е бил ранен. На убиеца, господин Рултабий, му е текло кръв от носа!
Големият Фред беше сериозен. Не можах да се сдържа да не ахна.
Репортерът гледаше Фред, който пък гледаше сериозно репортера. И Фред веднага направи заключение:
— Човекът, чиято кръв е текла в ръката и в кърпата, е изтрил ръката си в стената. Това е много важно — добави той, — защото не е нужно убиецът да бъде ранен в ръката, за да бъде Убиецът!
Рултабий се замисли дълбоко и рече:
— Има нещо, господин Фредерик Ларсан, което е много по-важно от това да насилваш логиката, то е онази склонност на ума, характерна за някои полицаи, която ги кара съвсем добросъвестно да свеждат лекичко тази логика до нуждите на техните собствени концепции. Вие имате вече някаква идея за убиеца, господин Фред, не отричайте… и не е нужно вашият убиец да е бил ранен в ръката, защото така идеята ви отпада от само себе си… И вие сте търсили и сте намерили нещо друго. Много опасна система, господин Фред, много опасна — да тръгнеш от представата, която си си изградил за убиеца, за да стигнеш до изводите, които ти трябват!… Това би могло да ви отведе далеч… Внимавайте за съдебните грешки, господин Фред, те ви дебнат!
И подсмихвайки се, с ръце в джобовете, леко подигравателен, Рултабий впери малките си лукави очи в Големия Фред.
Фредерик Ларсан погледна мълчаливо това хлапе, което имаше претенцията да бъде по-силно от него; той вдигна рамене, кимна и си отиде, с широка крачка, почуквайки по камъните с големия си бастун.
Рултабий го гледаше как се отдалечава; след туй младият репортер се обърна към нас с радостна и вече тържествуваща физиономия:
— Ще го надвия — заяви ни той… — Ще го надвия аз Големия Фред, колкото и да е силен; всичките ще ги надвия… Рултабий е по-силен от всички тях! А Големия Фред, прочутият, прославеният, страшният Фред… единственият Фред разсъждава като стария ми галош… като стария ми галош!… Като стария ми галош!
И той подскочи грациозно, но изведнъж спря да „танцува“. Очите ми се отправиха натам, където се насочиха и неговите; те се бяха спрели на господин Робер Дарзак, който с изкривено лице гледаше очертанието на собствените си подметки върху пътеката, току до очертанията на елегантната обувка. НЯМАШЕ РАЗЛИКА!
Помислихме, че ще умре; очите му, които бяха станали огромни от уплахата, ни избегнаха за момент, а в това време дясната му ръка дърпаше нервно брадичката, която обграждаше неговото честно, кротко и отчаяно лице. Най-после той се съвзе, кимна за довиждане и с променен глас ни каза, че трябва да иде в замъка и тръгна.
— Дявол да го вземе!
Репортерът, и той имаше озадачен вид. Извади от портфейла си къс бяха хартия, както го бях видял да прави и преди, изряза с ножицата си контурите на елегантните обувки на убиеца, чиято следа беше там, на земята. Сетне наложи новата хартиена подметка върху стъпката на господин Дарзак. Съвпаднаха отлично и Рултабий се надигна с вечното „Дявол да го вземе!“
Не смеех да кажа нито дума, тъй бях убеден, че беше важно това, което в момента ставаше в двете издатини на Рултабий.
Той рече:
— Все пак аз смятам, че господин Робер Дарзак е честен човек…