Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
В подножието на влажната стена лежеше неподвижен и вече изстинал клетият малък Карл. Сините му устни, наляното с кръв лице, спрелият пулс свидетелствуваха заедно с положението на тялото за онова, което беше станало.
Той бе поискал да вземе нещо от земята, беше се навел и се беше буквално удавил във въгледвуокисния газ.
Всички усилия да го върнат към живот бяха напразни. Смъртта беше настъпила преди четири или пет часа. На следната вечер в новите гробища на Щалщадт се прибави още един малък гроб и клетата госпожа Бауер изгуби своето дете, както бе изгубила преди това и съпруга си.
Седма глава
Централният блок
Един блестящ рапорт на доктор Ехтернах, главен лекар на сектора при шахтата „Албрехт“, беше установил, че смъртта на Карл Бауер с №41902, тринайсетгодишен, „трапьор“ в галерия 228, се дължеше на задушаване вследствие поглъщането на силна доза въгледвуокис от дихателните органи.
Друг не по-малко блестящ рапорт на инженера Маулесмюлхе изтъкваше, че е необходимо да се обхване в една система на проветряване зоната В на план XIV, от чиито галерии се процеждаше бавно и неусетно смъртоносен газ.
В края една бележка на същия служител посочваше на компетентната власт самоотвержеността на надзирателя Райер и на леяря от първи разред Йохан Шварц.
Девет-десет дни по-късно, когато дойде да вземе своя присъствен жетон от будката на вратаря, младият работник намери на гвоздея напечатана заповед на негово име:
„Лицето, именуемо Шварц, да се яви днес в десет часа в кабинета на главния директор. Централен блок, врата и път А. Облекло — официално.“
— Най-сетне! — помисли си Марсел. — Забавиха се, но склониха.
В своите разговори с другарите си и в неделните разходки около Щалщадт той беше се осведомил за общата организация на града, достатъчно, за да знае, че не всекиму се позволява да проникне в Централния блок. Истински легенди се носеха за това. Разправяха, че любопитните, които поискали да се вмъкнат в този запазен пояс, не са се явили вече; че работниците и чиновниците, преди да бъдат допуснати там, се подлагат на редица масонски церемонии, задължават се с най-тържествени клетви да не откриват нищо от онова, което става там, и безмилостно се наказват със смърт от таен съд, ако нарушават клетвата си… Подземна железница свързваше това светилище с пояса от укрепления… Нощни влакове довеждаха там непознати посетители… Там понякога ставаха върховни съвещания, на които тайнствени лица идваха и участвуваха в разискванията…
Без да вярва повече, отколкото трябваше, на всички тези разкази, Марсел знаеше, че те са народен израз на един напълно действителен факт: изключителната трудност да се проникне в Централното отделение. От всички познати нему работници — а той имаше приятели между миньорите, както и между въглищарите, между пречиствачите, както и между работниците при доменните пещи, между бригадирите и дърводелците, както и между ковачите — нито един не беше преминал порта А.
Затова с дълбоко любопитство и вътрешно задоволство той се яви там в определения час. Скоро можа да се увери, че мерките бяха най-строги.
Преди всичко Марсел беше очакван. Двама души, облечени в сиви униформи, със сабя на хълбока и револвер на пояса, се намираха в будката на вратаря. Тази будка, както стаичката на монахинята вратарка в един манастир, имаше две врати, едната навън, другата навътре, които не се отваряха никога едновременно.
След като пропускът му беше проверен и подпечатан, Марсел видя, без да се покаже изненадан, как двамата му униформени спътници извадиха бяла кърпа, с която му завързаха грижливо очите.
После, като го хванеха под мишница, те тръгнаха с него, без да продумат дума.
След две-три хиляди крачки, се изкачиха по една стълба, една врата се отвори и затвори и чак тогава позволиха на Марсел да свали превръзката си.
Той се намираше в една много проста зала, в която имаше няколко стола, черна табла и една широка дъска за чертежи, снабдена с всички необходими инструменти за чертане. Светлината идеше от високи прозорци с матови стъкла.
Почти тутакси двама души с университетска осанка влязоха в залата.
— Вие сте посочен като отличен работник — рече единият от тях. — Ще ви изпитаме и ще видим дали може да бъдете допуснат в отделението на моделите. Готов ли сте да отговаряте на нашите въпроси?
Марсел заяви скромно, че е готов за изпита.
Двамата екзаминатори му поставиха тогава последователно редица въпроси по химия, по геометрия и алгебра. Младият работник ги задоволи по всички въпроси с яснотата и точността на отговорите си.