Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Тайната се разкри една година по-късно. Един от работниците от моето направление, отговарящ за обработката на прехванатите радиоматериали, бе осенен от неочаквана мисъл. Той се свърза по телефона с Палмър от шифровъчната школа и го помоли да свери съответната радиограма от Билбао. Може би „orki“ погрешно стои вместо думата „drei“ („три“)? Много скоро Палмър отговори. Да, касае се за думата „drei“ и той съвсем не може да си обясни как шифровчикът я е сгрешил с думата „orki“. И така, ставаше дума не за Хирш и неговите „orki“ спътници, а за Хирш и неговите „трима спътници“, а именно жена му, тъща му и Гилински. Докато английското правителство започна да разглежда възраженията на пътниците за погрешното им арестуване, аз вече бях вън от опасност — занимавах се с „прехвърлянето“ на английски агенти в Съветския съюз и другите социалистически страни от базата в Ис-танбул.

Дотук се спрях само на прехващането на радиограми, но имаше и други форми на залавяне на сведения, въпреки че бяха по-малко продуктивни от гледна точка на контраразузнаването, но все пак носеха някакви определени резултати. Така например пощенската цензура ни разкри един или два интересни случая. Прилагаха се също така усъвършенствувани методи за отваряне на дипломатическата поща. Тези методи не можеше да бъдат прилагани непосредствено срещу врага, тъй като немската и италианската поща не минаваха през английска територия. Но пощата на неутралните страни и по-малките съюзници, като поляците и чехите, стана наша законна плячка. Операциите по отварянето на дипломатическата поща бяха свързани с редица сложни процедури.