Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Тайната се разкри една година по-късно. Един от работниците от моето направление, отговарящ за обработката на прехванатите радиоматериали, бе осенен от неочаквана мисъл. Той се свърза по телефона с Палмър от шифровъчната школа и го помоли да свери съответната радиограма от Билбао. Може би „orki“ погрешно стои вместо думата „drei“ („три“)? Много скоро Палмър отговори. Да, касае се за думата „drei“ и той съвсем не може да си обясни как шифровчикът я е сгрешил с думата „orki“. И така, ставаше дума не за Хирш и неговите „orki“ спътници, а за Хирш и неговите „трима спътници“, а именно жена му, тъща му и Гилински. Докато английското правителство започна да разглежда възраженията на пътниците за погрешното им арестуване, аз вече бях вън от опасност — занимавах се с „прехвърлянето“ на английски агенти в Съветския съюз и другите социалистически страни от базата в Ис-танбул.
Дотук се спрях само на прехващането на радиограми, но имаше и други форми на залавяне на сведения, въпреки че бяха по-малко продуктивни от гледна точка на контраразузнаването, но все пак носеха някакви определени резултати. Така например пощенската цензура ни разкри един или два интересни случая. Прилагаха се също така усъвършенствувани методи за отваряне на дипломатическата поща. Тези методи не можеше да бъдат прилагани непосредствено срещу врага, тъй като немската и италианската поща не минаваха през английска територия. Но пощата на неутралните страни и по-малките съюзници, като поляците и чехите, стана наша законна плячка. Операциите по отварянето на дипломатическата поща бяха свързани с редица сложни процедури.
Най-напред трябваше по един или друг начин куриерът да бъде убеден да остави своята дипломатическа чанта под английска охрана. Това не беше толкова трудно, тъй като в много страни куриерската служба беше организирана слабо и куриерите не се отличаваха с особена дисциплинираност. По това време Великобритания бе откъсната от континента и цялата дипломатическа поща се транспортираше по въздуха. Закъсненията при излитането на самолетите бяха обикновено явление, така че винаги можеше да се инсценира такава причина. С пристигането си на летището куриерът обикновено биваше посрещан със съобщение за лоши метеорологиче-ски условия или че е открита техническа неизправност на самолета. И едното, и другото означаваше неопределено дълго чакане. Куриерът трябваше да избира: или да седи върху чантата си на летището, или да отиде до съседния град и да изпита неудобствата на провинциалните хотели. При тези обстоятелства офицерът от службата за сигурност любезно предлагаше на разтревожения куриер да остави пощата в неговия сейф. „Аз сам ще го заключа пред очите ви, приятелю — казваше офицерът, — и всичко ще бъде наред, докато се върнете.“ Учудващо е, че много куриери се хващаха на тази евтина примамка и спокойно тръгваха да потърсят местни културни развлечения, за което офицерът от службата за сигурност, разбира се, с удоволствие им оказваше съдействие!