Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Какво говорят хората? — попита Мадлин Рейнар. — Страхуват ли се от него?
— Не бих казал. Говорих с доста хора и всички го смятаха за малко странен, но за човек в този бизнес, това е съвсем нормално. Но онези, които разпитах бяха приятели на приятели, нали разбирате, и измежду тях нямаше никой, който лично да е присъствал на някой от сеансите. Но утре вечер Октав ще слезе при простолюдието и ще проведе спиритистка вечеринка в къщата на Капитан Еверсет. Него навремето го канеха в двореца, но след това стана скандала на карти със сина на Виконт Рал, така че сега да е член най-много на общността на маргиналите. Но е безумно богат, което все още го задържа в компанията. Сеансът ще се проведе в новата му къща на няколко километра извън града. Успях „случайно“ да го срещна в операта и изпросих покана за вечеринката.
— Идеята да покани Доктор Октав за сеанс негова ли е била? — попита Никола — Ако ще се навираме в леговището на доктора, бих желал да разполагам с малко повече информация.
— Не, идеята е била на жена му. Доколкото чух, тя била отегчена и й било дошло до гуша от Еверсет и се опитвала да се прави на светска дама — Рейнар явно обмисляше въпроса сериозно. — Еверсет е въздухар и не е особено умен. Не е човек, който би се забъркал в подобно нещо, поне така мисля — Той отпи от виното и вдигна чашата срещу светлината. — Покани ме, за да освежа обстановката, но все пак не бих се закълнал в него.
— чудесно — кимна на себе си Никола — Това ни устройва идеално. Аз ще дойда с теб като твой камериер.
— Добре. — Рейнар допи виното си. — Ще бъде голяма веселба.
— Няма.
— А аз какво да правя? — запита язвително Мадлин и свали лорнета, за да ги изгледа осъдително. — Да кисна в Колдкорт и да приготвям превързочни материали ли?
— Но скъпа, ако убият и мен и Никола, кой ще отмъсти за нас?
Мадлин го изгледа убийствено и попита:
— Ами ако те познава? Познаваше Никола, какво му пречи да познава и теб?
Рейнар философски вдигна рамене и с махване на ръката прехвърли въпроса към Никола, който каза:
— Това е риск, който трябва да поемем. Октав искаше нещо от Мондоло и се боеше, че ние някак сме открили какво е то. Трябва да разберем какво знае за нас.
Мадлин беше права; спиритистите спадаха към хората, които не разбираха нищо от истинско магьосничество. Повечето бяха измамници, в по-голямата си част нещо като илюзионисти, неспособни да призоват кьорав призрак дори в най-гъсто населената с духове къща. Но общуването с мъртвите бе опасна алюзия с некромантията.
Най-общо, некромантията представляваше магия за предсказване, за разкриване на тайна информация, посредством общуване с духове и мъртъвци. Съществуваха множество прости и безобидни некромантски заклинания, като тези за разпознаване на крадци или за намиране на загубени вещи, при които не се изискваше да се пролива човешка кръв. По времето когато Никола учеше в медицинския колеж в Лодун, едва ли имаше начинаещ магьосник който да не беше използвал някое елементарно некромантско заклинание, за да извлече тайно знание от образи, заключени в огледало или в острие на меч. По-мощните заклинания обаче, изискваха да се използва труп, части от труп или човешка смърт и целият този магически бранш бе обявен за незаконен в Ил-Риен преди двеста или повече години. Ако някой спиритист наистина беше некромант, то той щеше доста отдавна да се е озовал от по-неприятната страна на стената на затвора. Това, че нито съдилищата, нито магьосниците в Лодун обръщаха внимание на спиритистите бе показателно за тяхната посредственост. Защо магьосник, способен да направи голем, щеше да си дава труда да се подвизава като спиритист?
Никола вдигна своята чаша срещу светлината и се загледа в кървавочервената искряща течност. Ръката още го болеше от изгарянията, макар че не бяха излезли мехури. Нямаш време за това, напомни си мислено. Октав го отвличаше от унищожението на Конт Рив Монтес, неговата истинска цел. Монтес точно толкова бе причинил смъртта на Едуар Виляр, колкото ако сам беше пуснал куршум в интелигентното чело на учения, защото беше инсценирал улики, че Едуар експериментира с некромантия. Никола все още не знаеше всички подробности от тази история; когато се случи, той беше далеч в Лодун и завършваше обучението си, а Едуар му бе казал само, че съжалява задето е приел Конт Монтес за свой покровител и е разбрал, че той е непочтен. Единственото заключение, до което Никола успя да стигне, бе че Едуар е узнал за Монтес нещо, което Контът е сметнал за опасно. Какво беше то, Никола така и успя да научи, а през последните месеци от живота си, Едуар отказваше да говори за работата си с който и да било.