Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
ГАБЪР
Тръгнем ли из гората и очите ни зашарят наоколо, ние непременно ще спрем погледа си върху габъровите дървета. Сурови и сякаш настръхнали, те изместват, всяка друга растителност, включително и величествените букаци. Габърът хвърля семе и се настанява даже по пътеките и склоновете, издрани от пороите — там, където за дървета не може и да се мисли. Не вирее само върху заблатените и торфените почви. Издържа на сянка. Природата го е надарила с широка и гъсто облистена корона, за да черпи повече сили от живителното слънце.
Наред с дъба и бука, самостоятелно или заедно с тях габърът е едно от най-разпространените дървета в долния планински пояс и прониква до 1300 м надморска височина. Стъблото му достига височина до 25 м, а дебелина — до 1 м. Живее около 150 години. Листата му са продълговати, приличат на брястовите, дълги са до 12 см и имат къса окосмена дръжка. По ръба са ситно и двойно назъбени. Коренът му е силно развит. Младите клонки са покрити с копринен пух. Започва да плодоноси след 20-годиидна възраст. Цъфти през април-май заедно с разлистването. Пролетно време по габъра могат да се различат червеникаво зелени мъжки реси, дълги 5–6 см, и женски съцветия, събрани в групи на една обща, силно окосмена дръжка. Габърът семеноси през 2–3 години. Орехчетата узряват през октомври. Те имат формата на лира с ясно очертани ребра. Снабдени са с триразделна люспа, която им помага да хвърчат при вятър. В 1 кг семе от габър се съдържат около 30 000 орехчета.
Габърът притежава способност да се възобновява и от пънови издънки. Напролет, ако нараним стъблото, от него обилно изтича сок, който го предпазва от гъбни болести.
По топлите части на страната, главно в предпланините, освен обикновения габър у нас се среща и келявият габър. Той има дребни, ситно назъбени елиптични листа и орехчета, снабдени с неправилна назъбена плодна люспа. Различаваме още и воден габър, при който орехчето е снабдено с ципесто мехурче.
Дървесината на габъра е твърда и тежка. Цепи се трудно и неправилно. Използува се главно за горене. Напоследък най-качествените дървесни плоскости се правят от габър.
БРЕЗА
Били ли сте 6 брезова горичка? Каква красота е събрана в тия нежни снежнобели дървета! На височина те достигат до 30 м, а на дебелина до половин метър. Кората им има бял цвят и се отделя на неправилни напречни ленти — люспи. Древните славяни са я използували вместо хартия за писане. Кората отразява слънчевите лъчи, затова стъблото на брезата не се нагорещява лете, както на другите дървета. Тънките клони на рехавата корона са повиснали надолу.
Да откъснем едно клонче рано през пролетта. На него забелязваме брадавички и пъпки. Като разгледаме пъпките внимателно, виждаме, че са дълги, продълговати и лъскави, заострени на върха и с червенокафяв цвят. Понякога са покрити с лепкаво вещество като смола. Интересно е да се наблюдава как се разлистват. Полека-лека пъпките започват да стават по-големи, люспите им се раздалечават и се подават малките листенца. Постепенно те се развиват и добиват ромбовидна форма, като на върха се източват силно. По периферията са назъбени. Дръжката им е дълга. Нямат мъх, голи са.
Брезите започват да цъфтят още през април, а плодовете им узряват през юли-август. Мъжките и женските цветове се появяват на едно и също дърво. Мъжките реси са увиснали, кафяви и са съставени от много люспи. Дълги са десетина сантиметра. Женските цветове са светлозелени, къси, цилиндрични малки шишарки. Появяват се още с разлиства-нето. Плодът е светлокафяво орехче с две светложълти крилца. Поместен е в кожеста триделна люспа. Ако расте свободно, брезата дава плод на 5 или 6-годишна възраст почти всяка година, но в насажденията — след 15-годишна възраст. Размножава се със семена и издънки. Има мощно развити корени, като централният спира растежа си рано.
У нас брезата расте главно като единично дърво. Среща се в окрайнините на горите. Обича влажния планински климат. През лятото страда от сушата, но не търпи засенчване от други дървета. Расте бързо и спира растежа си към 80 години. Живее до 120 години.
Дървесината на брезата е много ценна и се използува широко в мебелното производство.
ЯВОР
Из сенчестите гори на нашите балкани сред поляни с дъх на планински билки расте яворът. Той се отличава с красотата си между широколистните дървета и е възпят в народните песни. Височината му е до 40 м, а дебелината — до 1,5 м. Едрите му листа са нарязани дълбоко на пет дяла. Когато слънцето ги огрее, те отразяват мека зелена светлина. От долната страна на места са окосмени и изглеждат като посребрени. През есента те стават красиво жълти до огненочервени на цвят.