Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Понякога дори непълната информация помага да се стигне до правилното заключение.
— Затова използвах стария Бумър, скъпа. Между другото, предлагам да си говорим на „ти“. Та както ти казах, благодарение на сведенията му няколко пъти успях да пипна доста едри търговци на дрога. — Отново се усмихна и добави: — Все някой трябва да информира полицията.
— Така е. Имаш ли престава кой го е смазал от бой?
Усмивката на лейтенант Касто помръкна. Постави яйцето обратно на бюрото и поклати глава.
— Представа си нямам. Бумър не беше от хората, дето печелят симпатии, но не познавам никого, който толкова да му е имал зъб, че да го очисти.
Ив се втренчи в неканения гост. Изглеждаше откровен, а когато говореше за Бумър, в гласа му прозвуча нотка, която й подсказа, че е изпитвал към мъртвия същата странна привързаност, каквато бе чувствала и тя. Все пак лейтенант Ив Далас не обичаше да разкрива картите си пред непознати.
— Знаеш ли дали се е занимавал с нещо конкретно? С нещо по-различно, от по-голям мащаб?
Каубоят срещу нея повдигна русолявата си вежда.
— Например?
— Ако знаех, нямаше да те питам.
— Бумър не ми съобщи нищо конкретно. Когато за последен път разговарях с него — май беше две седмици преди да го хвърлят в реката, той сподели, че е надушил нещо грандиозно. Знаеш как цветисто се изразяваше.
— Да, знам. — Време бе да покаже една от картите си. — Знам още, че открих в апартамента му някакво вещество с неизвестен произход. Изпратих го в лабораторията и очаквам резултатите от анализа. Засега имам сведения, че това е някаква нова разновидност на дрога и че действа много по-силно от всичко, което се продава в момента по улиците.
— Нова разновидност ли? — Касто смръщи чело. — По дяволите, защо Бумър не ме е уведомил? Ако се е опитал да служи едновременно на двама господари… — Той гневно въздъхна. — Смяташ ли, че са го пречукали заради това?
— Почти съм убедена.
— Ама че тъпак. Вероятно се е опитал да изнудва производителя или дистрибутора. Слушай, ще се обадя в лабораторията, сетне ще проверя дали уличните търговци знаят за новата дрога.
— Задължена съм ти за помощта.
— За мен ще бъде удоволствие да работим заедно. — Той се размърда и за миг се втренчи в устните й; очевидно беше доста обигран, тъй като погледът му успя по-скоро да я поласкае, отколкото да я засегне. — Предлагам да хапнем някъде, да обсъдим бъдещата си стратегия и всичко останало, което ни хрумне.
— Не, благодаря.
— Отказваш, защото не си гладна или защото скоро ще се омъжваш?
— Поради двете причини.
— Е, какво да се прави. — Той стана от бюрото и тъй като беше Евина дъщеря, Ив неволно забеляза как джинсите прилепват към дългите му, мускулести бедра. — Но ако промениш решението си по който и да е от двата въпроса, вече знаеш къде да ме намериш. Скоро ще ти се обадя. — С ленива походка се отправи към вратата, спря и се обърна. — Знаеш ли, Ив, очите ти са с цвета на отлежало уиски. Карат човек да изпитва жажда.
Когато излезе, младата жена намръщено впери поглед във вратата. Раздразни я фактът, че сърцето й бие по-силно от обикновено. Опита се да прогони неприятната мисъл, прокара ръце през косата си и се върна към рапорта на монитора си.
Със собствените си очи беше видяла по какъв начин е била убита Пандора, но интерес представляваше заключението на патолога, според когото първите три удара по главата са били фатални. Всички следващи са били излишни.
Жертвата се е съпротивлявала преди убиецът да нанесе смъртоносните удари, което се доказваше от многобройните натъртвания и драскотини по тялото й.
Според патолога смъртта е настъпила в два часа и петдесет минути, а след изследване на съдържанието на стомаха, той заключаваше, че жертвата е вечеряла обилно приблизително пет часа преди да бъде убита.
В кръвта й бил открит химически наркотик, който предстоеше да се анализира.
Последното потвърждаваше думите на Мейвис. Очевидно Пандора е била дрогирана. Не се знаеше дали при по-нататъшното развитие на събитията този факт няма да се окаже маловажен.
Но микроскопичните парченца кожа под ноктите на жертвата не бяха маловажни. Ив изтръпваше при мисълта, как от лабораторията ще потвърдят, че са от кожата на Мейвис. Че дългите кичури, които „метачите“ бяха открили до трупа, са от косата на Мейвис. И най-страшното, че отпечатъците върху оръжието на престъплението ще отговарят на отпечатъците от пръстите на Мейвис.