Джек от сенките [bg]

— Знаеш ли къде отивам?

— Да.

— И какво ще правя там?

— И това знам.

— Тогава, кажи ми, ако знаеш, ще успея ли в това, което желая да завърша?

— Ще успееш в това, което си предприел, но тогава едва ли ще бъде каквото го желаеш.

— Не те разбирам, Морнингстар.

— И това зная. Но така е с всички оракули, Джек. Когато настъпи онова, което си предсказал, питащият вече не е същият, какъвто е бил когато е задал своя въпрос. Невъзможно е да накараш някой човек да разбере промените, които му предстои да изживее и затова предсказанието е истински валидно само за неговия бъдещ вариант.

— Достатъчно — прекъсна го Джек. — Въпросът е, че аз не съм човек. Аз съм обитател на Тъмната страна.

— Всички вие сте хора, независимо коя страна на света считате за свой дом.

— Но аз нямам душа и следователно не се променям.

— Променяш се — заяви Морнингстар. — Всичко, което живее, се променя или умира. Сърцата на твоите сънародници са студени, ала светът, който обитават, е топъл, надарен с вълшебства, чудеса и заклинания. Обитателите на Светлата страна притежават чувства, които ти не би разбрал, макар науката им да е хладна като сърцата на твоите сънародници. Ала въпреки това те възприемат съществуването на твоето царство, макар да се боят от него и ти също би могъл да разбереш чувствата им. Макар и да се страхувате едни от други, дълбоко в себе си вие не сте нищо повече от огледални отражения. Така че, човече, не ми говори за душа, след като никога не си виждал подобна.

— Да бъде както казваш — макар че не разбирам думите ти.

Джек приседна на една скала и също като Морнингстар се загледа на изток.

— Одеве каза, че си очаквал тук зората — подхвърли той след известно време. — Значи искаш да видиш как слънцето са изкачва на хоризонта.

— Да.

— Струва ми се, че ще трябва да чакаш дълго може би вечно.

— Възможно е.

— Не знаеш ли? А мислех, че знаеш всичко.

— Зная много неща, но не всичко. А това има значение.

— Тогава, разкажи ми за някои от тези неща. Чувал съм дневните да разказват, че сърцето на света било стопен демон, че колкото повече се спускаш надолу, толкова по-горещо ставало и че ако някой прониже кората на планетата през отвора ще бликнат пламъци, а от нагорещените минерали ще израснат цели вулкани. Ала мен са ме учили, че вулканите са дело на огнените стихии, които, ако бъдат обезпокоени, разтопяват земята около тях и я запращат нагоре към небето. Те се таят в земните недра. Дори и да ги подминеш и да продължиш надолу, температурата няма да се покачва. А ако продължиш нататък, ще стигнеш до самия център на света, който въобще не е разтопен, а съдържа Машината, с нейните гигантски пружини, зъбчати колела, маховици и противотежести. Зная, че всичко това е самата истина, защото съм слизал достатъчно надолу, за да чуя тиктакането на Машината. Но въпреки това дневните притежават методи за да докажат, че именно техният възглед за света е верният. И сигурно щяха да убедят и мен, ако не знаех, че нещата стоят иначе. Кажи ми, кой е прав и кой се лъже?