Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Белгиецът се замислил за момент и попитал рязко:
— За военни цели ли ви трябва урана? Не искам да продавам заради търговски интереси, а само ако ще послужи за военни цели.
Никълс се видял натясно. Как да сподели с един чужденец най-дълбоката военна тайна на страната си?
— Не искам да ми казвате как точно ще използвате рудата — продължил Сенгие, преди да дочака отговора на Никълс. — Имам някаква представа. От вас искам честната ви офицерска дума, че уранът ще бъде използван само за военни цели.
— Давам ви я! — отговорил тържествено Никълс.
— Добре, тогава да направим сделката, полковник. Моята компания, „Юнион миниер“, разполага с 1 200 тона уранова руда, складирана тук, на Стейтън Айлънд.
Никълс не можел да повярва на ушите си. Бяха обърнали света да търсят уранова руда, а тя лежала складирана пред вратата им, в Ню Йорк! Никълс бил не само доволен, но и доста изненадан.
— Кажете, мистър Сенгие, как е попаднала тази руда в САЩ?
— Много просто. През 1939 г. някои европейски учени ме информираха, че уранът може да има военно приложение. Когато след една година Белгия капитулира, аз натоварих 1 200 тона руда и я пренесох тук на съхранение. Тя е прибрана в стоманени варели в складовете на Стейтън Айлънд.
За Никълс било ясно, че белгиецът знаел за какво може да се използва урановата руда. Дали ще пита нещо и за проекта „Манхатън“?
Сенгие се усмихнал, като че ли се досещал за какво си мисли офицерът.
— А сега — казал той рязко, — нека да поговорим за цената!
За по-малко от половин час уговорили условията на продажбата. Договорът се състоял от осем изречения, написани на ръка на жълтеникава хартия. Цената била 1,60 $ за паунд — най-ниската възможна пазарна цена. Сенгие поемал и ангажимент да достави от Конго в САЩ допълнителни количества уранова руда.
След като двамата подписали договора, Никълс казал доволно:
— Бих искал да започнем да товарим урана още утре.
— Нямам нищо против — отговорил Сенгие, — нашите адвокати могат да оформят допълнително официалния договор.
Адвокатите били готови с окончателния договор три месеца след срещата между Сенгие и Никълс, когато цялото количество уран от Стейтън Айлънд отдавна било прибрано от проекта „Манхатън“. Няколко дни след това един от адвокатите потърсил Никълс:
— Мистър Сенгие изглежда е забравил да включи комисионната си във вашето съглашение. Цената на американския пазар е с 15% по-висока.
— Жалко — отговорил Никълс. — Върнете се при мистър Сенгие и го попитайте дали все още е съгласен с това, което парафирахме при първата ни среща.
Адвокатът потръпнал:
— Не мога да разговарям с него за такова нещо!
Въпросът бил приключен и проектът „Манхатън“ имал на разположение предостатъчно количество уранова руда.
Да имаш уранова руда е едно нещо, но да се получи от нея метален уран с чистотата, необходима за зареждане на атомен реактор, е съвсем друго. Доктор Артър Комптън, шефът на чикагската лаборатория, си припомнил, че единственото място в САЩ, където са произведени малки кюлчета от практически чист уран, е лабораторията към отдела за лампи на „Уестингхаус“. Доктор Харви Ренчлър и доктор Джон Мардин, с които навремето той си сътрудничил, правеха опити за използване на уран за нишките на електрическите крушки.
И началото на 1942 г. Комптън посети лабораторията на „Уестингхаус“ в Блумфийлд, Ню Джърси.
— Обръщам се към вас по изключително конфиденциален въпрос — каза той на бившите си колеги. — Имаме нужда някой да ни помогне да получим метален уран с максималната възможна чистота. Повярвайте, целият ход на войната може да се промени, ако ни помогнете!
— Колко грама ви трябват? — попитаха Ренчлър и Мардин. — Досега сме успели да получим няколко малки кюлчета с големина на фъстъци.
— Това не върши работа. Трябват ни кюлчета от по няколко килограма, а не от няколко грама. И то като начало!
Дъхът на специалистите от „Уестингхаус“ секна, но все пак успяха да промълвят:
— Но това е абсолютно невъзможно!
Комптън поклати глава и погледна от упор Ренчлър.
— Забравихте ли, че когато ми бяхте шеф, любимата ви максима беше: „Няма невъзможни неща!“ Вие казвахте: „Формулите, уравненията и правилата са предназначени да бъдат оспорвани. Те съществуват само защото някои учени са оспорили правилата, създадени преди тях.“ Какво е станало с вас?
Само след няколко дни странна дейност закипя на покрива и в мазетата на здание №6 на „Уестингхаус“. Добре облечени, очилати господа обикаляха магазините около Блумфийлд, изкупуваха всички налични кофи и ги носеха в зданието на отдела за лампи. Докараха големи цистерни от съседната бирена фабрика и ги разположиха на покрива. Тъй като асансьорът се качваше само до петия етаж, доктори на науките мъкнеха на крехките си рамене тежките съоръжения до покрива. Нетърпеливи учени подреждаха кофите и цистерните в дълги редици с помощта на обикновени автомобилни крикове. Всички работеха трескаво. Под строгите погледи на пазачите, които пъдеха всички любопитни, в мазетата на здание №6 импровизираха пещи. Един ден пристигнаха пожарникари, обезпокоени от пламъците и пушеците, излизащи от прозорците на пететажното здание.