Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
Тук имаше някаква логика, която се опитах да схвана, преди отново да изгубя нишката.
Първо, хората не знаеха за съществуването на вампирите. Второ, Райли ни насърчаваше да бъдем незабележими, да не привличаме вниманието на хората, да не се издаваме. Трето, двамата с Диего бяхме стигнали до заключението, че всички вампири трябва да следват указанията, защото в противен случай светът щеше да научи за нас. Четвърто, за това си имаше причина, която не се криеше в пистолетите играчки на човешката полиция. И причината явно бе изключително важна, щом всички вампири прекарваха дните в прашни мазета. Толкова важна, че създателката ни и Райли да ни излъжат, да ни внушат ужас от изгарящото слънце. И предвид, че причината бе така важна, а Диего толкова отговорен, може би Райли щеше да му обясни всичко, стига Диего да обещае да пази тайната. И всичко да е наред. Ами ако Шели и Стив бяха открили, че кожата ни само блести на слънцето и все пак не бяха избягали? А бяха споделили с Райли?
По дяволите. Цялата логика на разсъжденията ми рухна. Нишката ми се изплъзна и паниката отново ме връхлетя.
Щом се сепнах, осъзнах, че доста време съм прекарала в разсъждения. Усещах настъпването на утрото. Оставаше не повече от час. Тогава къде беше Диего? Къде беше Райли?
В същия миг вратата се отвори и Раул се приземи със скок, последван от развеселените си приятелчета. Приведох се напред и се притиснах по-плътно до Фред. Раул не ни обърна никакво внимание. Хвърли поглед към изгорелия вампир насред мазето и се засмя още по-силно. Очите му бяха яркочервени.
В нощите, когато Раул излизаше на лов, никога не се връщаше, докато не станеше абсолютно наложително. Хранеше се колкото можеше по-дълго. Значи утрото бе още по-близо, помислих си.
Явно Райли бе настоял Диего да докаже думите си. Това беше единственото обяснение. Значи и те чакаха утрото. Само че… то означаваше, че Райли не знае истината и създателката ни е лъгала и него. Или пък не? Мислите ми отново се объркаха.
Кристи се появи няколко минути по-късно с трима от бандата си. Дори не погледна купчината пепел. Когато още двама се показаха на входа, набързо преброих присъстващите. Двайсет вампири. Всички се бяха прибрали — без Райли и Диего. Слънцето щеше да изгрее всеки момент.
Вратата към стълбището проскърца и аз скочих на крака.
Влезе Райли. Хлопна вратата зад себе си и слезе по стълбите.
Никой не го последва.
Преди да успея да осмисля какво значи това, Райли изрева като диво животно. Гледаше втренчено пепелта на пода, а очите му щяха да изскочат от ярост. Всички застинаха неподвижно, онемели. Виждали го бяхме разярен, но този път имаше нещо различно.
Райли се извъртя и заби пръсти в една гърмяща тонколона, откъсна я от стената и я запокити в другия край на стаята. Джен и Кристи се дръпнаха от пътя й и тя се разби с трясък в стената, вдигайки облак хоросанов прах. Райли удари музикалната уредба с крак и бумтящият бас най-после замлъкна. След това с един скок се озова пред Раул и го сграбчи за гърлото.
— Ама аз изобщо не бях тук! — изкрещя Раул уплашено. Никога не го бях виждала уплашен.
Райли зловещо изрева и запокити Раул така, както бе хвърлил тонколоната. Джен и Кристи отново отскочиха от пътя му. Тялото на Раул се заби в стената и там зейна грамадна дупка.
Райли сграбчи Кевин за рамото и — с така познатия стържещ звук — откъсна дясната му длан. Кевин изрева от болка и се опита да се откопчи от хватката му. Райли го изрита в хълбока. С нов зловещ писък Райли откъсна и останалата част от ръката на Кевин. Разкъса я на две при лакътя и хвърли парчетата с всичка сила в разкривеното от болка лице на Кевин — прас, прас, прас, като чук, който удря в камък.
— Какво ви става? — закрещя Райли, вече на всички. — Защо сте толкова глупави? — Опита се да хване русото момче, дето се правеше на Спайдърмен, но то скочи настрани. Така обаче се озова твърде близо до Фред и, давейки се, залитна обратно към Райли. — Имате ли изобщо някакъв мозък?
Райли метна едно момче на име Дийн право във видеоплейъра, който се разби на парчета, после хвана едно момиче — Сара — и откъсна лявото й ухо и шепа коса от главата й. Тя изръмжа от болка.
Внезапно на всички ни стана ясно, че поведението на Райли е твърде рисковано. Не бяхме никак малко. Раул се беше измъкнал от стената, а Кристи и Джен, които обикновено бяха срещу него, сега стояха отбранително от двете му страни. И други се бяха скупчили на групички.
Не знам дали Райли осъзна заплахата, или просто яростта му се уталожи. Пое си дълбоко въздух. Подхвърли на Сара ухото и косата й. Тя се дръпна стреснато настрани, после облиза разкъсаните ръбове на ухото си, напои ги с отрова, за да може да го прикрепи отново към тялото си. Косата обаче не можеше да се залепи и известно време щеше да има голо петно на главата.