Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
През нощта отново чуха ревовете на жабешките чудовища, но за тяхно щастие далеч на изток от пътя им. Малко по-късно се разнесе такова съскане, сякаш в гъсталака се криеше прародителят на всички земни змии. Побързаха да се махнат и Хиеро в продължение на цял час се озърташе назад и внимателно наблюдаваше, дали нещо не се промъква по следите им. Влажният въздух се размърда от полъх на вятър и до тях стигнаха странни миризми, които показаха, че приближават морето. Като гледаше как копитата на Клотц месят калта, свещеникът не без гордост си помисли: „Възможно е да съм първият човек, който е минал през това огромно блато“.
През цялата нощ валеше дъжд. Добре поне, че беше топъл. На развиделяване Хърм се натъкна на голяма купчина изгнили растения, от която се подаваха тръстики. С помощта на мечока Хиеро изкопа нещо като землянка, в която прекараха деня. А на вечерта дъждът продължаваше да вали. Независимо от многото си опити човекът не хвана нито една риба. С Хърм си поделиха кокошката и малко сухари. Докато Клотц бе напълно задоволен от водораслите в малките локви.
Вечерта продължиха пътя си. Хърм вървеше начело и с неподражаемо изкуство избираше твърдите участъци на почвата и избягваше откритите и осветени пространства. Гледайки го, Хиеро си помисли, че ако успее да се измъкне от блатото, то ще бъде благодарение само на спътниците му. И наистина, те бяха незаменими за подобно пътешествие. Досега имаха щастие. За три дни проникнаха дълбоко в дивите простори на смесицата от вода и суша. Дори без да се подлагат на особена опасност видяха някои специфични форми на живот. И независимо от причиняващите им невъобразими мъчения насекоми, дори и Хиеро не усещаше появата на симптомите на смъртоносната треска на блатата.
Вървяха през цялата нощ. Свещеникът продължаваше да бележи пътя. На сутринта разположиха лагера край тъмна и дълбока лагуна. Нейната мастиленочерна вода, кой знае защо не разтревожи Хиеро, чиято обикновена предпазливост се бе притъпила по странен начин. Но той бе така уморен, че независимо от болезнените ухапвания на насекомите и задушната горещина, скоро бе нападнат от силна сънливост. Настъпваше денят, а той лежеше в нещо подобно на наркотично опиянение. Животните също спяха и само потреперваха, когато пиявиците проникваха през кората от кал и ги захапваха.
Изморени и измъчени те не подозираха за едно важно обстоятелство. В джоба на седловата чанта мъничкото петно се разгаряше, помътняваше и отново се напълваше със светлина на странния кръгъл с неизвестни знаци циферблат. Невидими за очите сили и токове, но достатъчно мощни пронизваха падналата мъгла над Сврачешкото блато. В неизвестни за нормалното човечество подземия се съвещаваха, изказваха съмнения и взимаха решения. В самото сърце на тресавището пламтеше контролният сигнал и показваше, че врагът, който бе убил С’нерг, е проникнал в забранената зона. Нечестивият започна да събира служителите си. От потъналите, забравените и погребани навеки под водата и калта на блатото градове прииждаха опасни и неестествени същества.
Бледото слънце надничаше едва-едва през мъглата. Нито едно подухване на вятър не набръчкваше повърхността на водата. Листата и стеблата на тръстиките бяха застинали неподвижно във влажния въздух. Пътешествениците дремеха, хъркаха и често бълнуваха. Мина пладне, но те продължаваха да спят. В края на деня скритото зад облаците слънце бавно залязваше. Белезникава нощна мъгла се надигна от мътната повърхност на блатото и се смеси със светлината на отминаващия ден.
И в това мрачно време дойде Живеещия в Мъглата. Никой не знаеше в какво леговище се крие. Грандиозните космически сили пуснати от Гибелта бяха породили странни и кошмарни създания, които никога не бяха опитвали дишането на живота. Едно от тях бе и Живеещия в Мъглата. Трудно е да се каже защо точно той намери пътешествениците. Възможно му помогна сигналното устройство. Но така или иначе то ги намери и това бе достатъчно.
Но Хиеро бе предупреден. Тренираният човешки мозък, дори насън контролираше околното пространство, и вдигна тревога. Свещеникът се събуди, като трескаво стискаше сребърния си медальон, сякаш дребните кръст и меч биха го защитили от промъкващата се към него смърт.
Най-сетне мъглата се разсея над мрачната водна повърхност, край която се намираше лагера им и можеше да се види малката лодка, идваща от съседния остров. Черният й корпус със закръглен нос и вдигната кърма почти се сливаше с блатото. В нея неподвижно седеше фигура загърната в белезникав плащ и нахлупена качулка. Не се забелязваше какво движи лодката, но тя уверено разсичаше мастиленочерната вода и идваше точно към изумения свещеник.