Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Не знам, Клара — казах скептично аз. — Така, както ми го казваш, изглежда много просто.
Проблемът не беше в това, че не исках да й вярвам, а просто аз винаги съм била практична; а от практична гледна точка задачата да променя поведението си беше потресаваща, нищо че три-степенната й програма изглеждаше простичка.
Довършихме закуската си в пълно мълчание. Единственият звук в кухнята беше постоянното процеждане на водата, като преминаваше през варовиковия филтър. Той ми създаваше съвсем конкретната представа за постепенния пречистващ процес на прегледа. Внезапно изпитах прилив на оптимизъм. Може би ще е възможно да се променя, да се пречистя, капка по капка, мисъл по мисъл, също както водата, която преминаваше през филтъра.
Над нас ярките лампи хвърляха тайнствени сенки по бялата покривка. Клара остави пръчиците и започна да извива пръсти, сякаш искаше да направи фигури от сенки по покривката. Очаквах всеки момент да направи зайче или костенурка.
— Какво правиш? — попитах аз, нарушавайки мълчанието.
— Това е форма на общуване — обясни тя, — обаче не с хора, а с тази сила, която наричаме намерение.
Тя изпъна показалеца и кутрето си, леко сви средния и безименния и като докосна връхчетата им с палеца, затвори кръга. Каза ми, че това е сигнал за улавяне вниманието на тази сила и по този начин й се дава възможност да навлезе в тялото чрез енергийните линии, които свършват или започват от връхчетата на пръстите.
— Енергията идва през показалеца и кутрето, когато те се изпънат като антена — обясни тя, като ми показа отново как се държат. — Така енергията се улавя и се задържа в кръга, образуван от останалите три пръста.
Каза ми, че с това специфично положение на ръката можем да притеглим достатъчно енергия в тялото, за да го излекуваме или укрепим или за да променяме настроенията и навиците си.
— Хайде да отидем във всекидневната, където ще ни е по-удобно — каза Клара. — Не знам за теб, но на мен тази пейка взе много да ми убива.
Клара стана и прекосихме тъмния двор, минахме през задния вход и коридора на голямата къща и стигнахме във всекидневната. За моя изненада газената лампа вече беше запалена, а Манфред спеше, свит на кълбо до едно кресло. Клара се настани удобно в това кресло, което винаги приемах като любимото й място. Тя взе карето с бродерия, което бе шила, и внимателно направи още няколко бода, като промушваше иглата в плата и я изтегляше с изящно, плавно движение на ръката. Очите й бяха приковани в работата.
Толкова необичайно ми беше да гледам как тази силна жена се занимава с бродерия, че я бях зяпнала любопитно, опитвайки се да различа какво точно бродира. Клара забеляза интереса ми и вдигна плата да го видя. Беше калъфка за възглавница с избродирани пеперуди, кацнали върху ярки цветя. Изглеждаше ми доста безвкусно.
Клара се усмихна, сякаш доловила критичното ми мнение за нейната работа.
— Можеш да ми кажеш, че работата ми е самата красота или че просто си губя времето — каза тя, докато правеше поредния бод, — но това няма да засегне вътрешното ми спокойствие. Това отношение се нарича „да си знаеш цената“. — След това си зададе риторичен въпрос и сама си отговори: — И каква мислиш е моята цена? Абсолютна нула.
Казах й, че според мен тя е забележителна и изключително вдъхновяваща личност. Как може да каже, че няма никаква цена?
— Много е просто — обясни Клара. — Когато положителната и отрицателната сила са в равновесие, те се неутрализират една друга и това означава, че стойността ми е нулева. Означава още, че аз не мога да се разстроя, когато някой ме критикува, нито пък да се разтопя от удоволствие, когато някой ме хвали.
Клара взе една игла и въпреки мъждивата светлина с лекота я вдяна.
— Китайските мъдреци от древни времена са вярвали, че безпределното непознато било пазено от огромен дракон, чиито люспи блестели с ослепителна светлина. Те смятали, че драконът внушавал страх на храбрите търсещи, които дръзвали да се приближат до него, с ослепителния си блясък, с мощната си опашка, която само с леко потрепване смазвала всичко по пътя си, и с изгарящия си дъх, който превръщал в пепел всичко в обсега си. Но те още смятали, че имало един начин да минеш неусетно покрай този недосегаем дракон.