Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Клара каза как те смятали, че ако човек се слее с намерението на дракона, може да стане невидим и да мине през окото на дракона.
— Какво означава това, Клара? — попитах аз.
— Означава, че чрез прегледа ние можем да се опразним от мисъл и желание, което за тези древни мъдреци означавало да станеш едно с намерението на дракона и следователно невидим.
Взех една бродирана възглавница, също изработена от Клара, и я подпъхнах зад гърба си. Вдишах дълбоко няколко пъти, за да проясня ума си. Исках да проумея какво ми казва. Упорството й да използва китайски метафори все повече ме объркваше. Но всичко, което казваше, изглеждаше толкова важно, че съзнавах как аз ще загубя, ако поне не се опитам да я разбера.
Както гледах Клара да бродира, ненадейно си спомних за майка ми. Може би тъкмо този спомен породи у мен монументална тъга, някакъв безименен копнеж; или може би това се дължеше на нещата, които слушах от Клара; или може би просто от това, че бях в нейната празна, призрачно красива къща под мистериозната светлина на газената лампа. Очите ми се изпълниха със сълзи и аз се разхлипах.
Клара скочи от стола си и застана до мен. Прошепна на ухото ми толкова високо, че прозвуча като вик:
— Да не си посмяла да се отдаваш на самосъжаление в тази къща. Сториш ли го, къщата ще те отблъсне; ще те изплюе, също както ти изплюваш костилка от маслина.
Предупреждението й ми оказа нужното въздействие. Тъгата ми мигновено се изпари. Избърсах очи, а Клара продължи да говори, сякаш нищо не се бе случило.
— Изкуството на празнотата е техника, практикувана от тези китайски хора на мъдростта, които искали да минат през окото на дракона — каза тя, след като седна отново на мястото си. — Днес ние го наричаме изкуство на свободата. Смятаме термина за по-добър, защото това изкуство наистина води до една абстрактна сфера, където човешкото е без значение.
— Това означава ли, че е нечовешка сфера? Клара остави бродерията в скута си и ме погледна.
— Това означава, че почти всичко, което сме чували за тази сфера от мъдреците и просветлените, стремели се към нея, намирисва на човешки грижи. Ние обаче, хората, които практикуваме изкуството на свободата, сме открили от непосредствен опит, че това описание е неточно. В нашия опит което и да било човешко нещо в тази сфера е толкова незначително, че се губи в необятната празнота.
— Почакай малко, Клара. Ами какво ще кажеш за онези легендарни персонажи, наричани китайските безсмъртни? Те постигнали ли са свобода по начина, който ти имаш предвид?
— Не по начина, който ние имаме предвид — каза Клара. — За нас свободата означава да си свободен от човешкото. Китайските безсмъртни попадат в клопката на собствените си митове за безсмъртие, мъдрост или за това, че са се освободили и са се върнали на земята, за да водят и други по пътя. Те са били учени, музиканти, обладавали са свръхестествени сили. Били са справедливи и снизходителни, доста подобни на класическите гръцки богове. Дори нирваната е човешко състояние, при което блаженството е да се освободиш от плътта.
Клара успя да ме накара да се почувствам напълно безнадеждно. Казах й, че през целия ми живот са ме обвинявали, че ми липсва човешка топлота и разбиране. По-точно, казвали са ми, че съм най-студеното същество, което може да срещне човек. А сега Клара ми говореше, че свобода означава да се освободиш от човешкото съчувствие. А от това, че не го притежавах, аз винаги бях имала чувството, че ми липсва нещо изключително важно.
Отново едва не се разплаках от самосъжаление, но Клара пак ми се притече на помощ.
— Да се освободиш от човешкото, изобщо не означава такова идиотско нещо като да не притежаваш топлота или състрадание — каза тя.
— Дори и така, пак ми е невъзможно да проумея свободата по начина, по който я описваш — настоях аз. — Не съм сигурна дали ще ми се иска дори и частица от нея.
— А аз съм сигурна, че искам всяка част от нея — отвърна тя. — Макар че и моят ум не може да я проумее, повярвай ми, тя съществува! Повярвай ми също, че някой ден ти самата ще говориш на някой друг нещата, за които ти говоря аз сега. Може дори да използваш същите думи. — Тя ми намигна, сякаш знаеше със сигурност, че това ще се случи.
— Когато продължиш да правиш прегледа, ще ти се яви входът към сферата, в която човешкото не съществува — добави Клара. — Това ще бъде покана да минеш през окото на дракона. Именно това ние наричаме абстрактен полет. И в действителност представлява прескачане на огромна бездна, за да се озовеш в сфера, която не може да бъде описана, защото мерилото за нея не е човекът.