Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Не разбирах защо включва и мен, като говори за едри хора. Аз бях поне пет сантиметра по-ниска от нея и около петнадесет килограма по-лека. Дълбоко се възмутих да ме наричат едра, а още повече от намека, че съм прекалено сериозна. Но не й го казах, защото знаех, че тя ще го превърне на въпрос и ще ми нареди да направя дълбок преглед по темата за моите размери.
Клара ме изгледа, сякаш за да прецени реакцията ми на своите думи. Усмихнах се и се престорих, че ни най-малко не съм се засегнала. Като видя, че слушам внимателно, тя отново стана сериозна и продължи да ми обяснява, че доброто ни емоционално състояние е пряко свързвано с ритмичното протичане на нашето дишане.
— Дишането на един разтревожен човек — каза тя, като се наведе по-близо, — е учестено, плитко и се разполага в гърдите или главата. Дишането на успокоения човек се спуска до корема.
Опитах се да смъкна дишането си до корема, за да не заподозре Клара, че съм била притеснена. Но тя разбиращо се усмихна и добави:
— За едрите хора е по-трудно да дишат от корема, понеже центърът на тежестта им е малко по-високо. Поради това е още по-важно да оставаме спокойни и невъзмутими.
Тя продължи да ми обяснява, че тялото се дели на три основни камери от енергия: корема, гърдите и главата. Докосна корема ми точно под пъпа, после слънчевия сплит и накрая средата на челото ми. Обясни ми, че тези три точки са основните центрове на трите камери. Колкото по-спокойни са умът и тялото, толкова повече въздух може да поеме човек във всяко от трите отделения на тялото.
— Децата поемат огромно количество въздух за размера си — каза Клара. — Обаче колкото повече растем, толкова повече се стягаме, особено около белите дробове, и поемаме по-малко въздух.
Преди да продължи, Клара пое дълбоко въздух.
— И тъй като емоциите са пряко свързани с дишането — каза тя, — един добър начин да се успокоим е, като регулираме дишането си. Можем например да се тренираме да поемаме повече енергия, като съзнателно удължаваме всяко вдишване.
Тя стана и ми каза да се вгледам внимателно в нейната сянка. Забелязах, че е абсолютно неподвижна. После ми каза да стана и да погледна собствената си сянка. Не можех да не различа леко потрепване, също като сянката на дърветата, когато листата потрепваха от вятъра.
— Защо моята сянка трепери? — попитах я. — Аз си мислех, че стоя напълно неподвижно.
— Твоята сянка потрепва, защото вятърът на емоциите духа през теб — отговори Клара. — Сега си по-спокойна, отколкото по времето, когато току-що бе започнала прегледа, но все още в теб е останала доста тревога.
Тя ме накара да застана на левия си крак, а десния да вдигна, свит в коляното. Олюлях се, докато се мъчех да запазя равновесие. Удивих се, че тя самата стоеше на един крак със същата лекота, с която стоеше и на двата, а сянката й беше абсолютно неподвижна.
— Изглежда ти е доста трудно да пазиш равновесие — отбеляза Клара, като спусна крака си на земята и вдигна другия. — Това означава, че мислите и чувствата ти не са спокойни, а също и дишането ти.
Вдигнах другия си крак в опит да направя отново упражнението. Този път пазех по-добре равновесие, но като видях колко неподвижна е сянката на Клара, изпитах внезапен пристъп на завист и трябваше да спусна крака си на земята, за да не падна.
— Винаги когато ни се яви някоя мисъл — обясни Клара, като отново спусна крак, — нашата енергия се придвижва по посоката на тази мисъл. Мислите са като скаути, те повеждат тялото да се движи по определена пътека.
— Сега погледни отново сянката ми — нареди ми тя.
— Но се опитай да не я приемаш просто като моята сянка. Опитай се да прозреш в същността на Клара такава, каквато я показва нейната сянка-картина.
Моментално се стегнах. Почувствах се на изпит, на който щеше да бъде оценявано моето представяне. На повърхността изплува състезателното чувство от детството ми, че трябва да надмина братята си.
— Не се напрягай — каза строго Клара. — Това не е състезание. Това е направо удоволствие. Разбираш ли? Удоволствие?
Бях дълбоко приучена да реагирам на думите. Думата „удоволствие“ ме хвърли в пълно объркване, а след това в паника. Единственото, което можех да помисля, беше, че тя явно не използва думата правилно. Сигурно имаше предвид нещо друго. Обаче Клара повтори думата няколко пъти, сякаш искаше да проникне до съзнанието ми.
Не отмествах поглед от сянката й. Имах впечатлението, че беше красива, спокойна, изпълнена със сила. Не беше просто една по-тъмна област, а изглеждаше сякаш има дълбочина, интелигентност и жизненост. После внезапно ми се стори, че сянката на Клара се раздвижи сама независимо от движенията на нейното тяло. Движението беше толкова невероятно бързо, че почти мина незабелязано. Зачаках, сдържайки дъх, втренчена, насочила цялото си внимание. И тогава се случи отново, но този път определено бях подготвена. Сянката потрепери, после се разрасна, сякаш раменете и гърдите й внезапно се бяха надули като балон. Сянката сякаш оживя.