Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Естествено, че има отношение към теб; ти си човекът, който е направил тези измервания; но не става въпрос, че откачаш; друго е.
— Какво е то, Клара? Кажи ми. От цялата тази работа тръпки ме побиват. Като че ли съм попаднала в научно-фантастичен филм, където нищо не е реално и всичко може да се случи. Ненавиждам този жанр!
Клара явно не желаеше да ми разкрие нищо повече. Вместо това ме попита:
— Не обичаш ли неочакваното?
Разказах й, че за мен братята ми са били нещо толкова смазващо, че ми бяха дошли до гуша и бях намразила по принцип всичко, което те харесваха. Те гледаха по телевизията „Зоната на здрача“ и си умираха по този сериал. А според мен всичко беше нагласено и представляваше чиста манипулация.
— Да видим как мога да ти го кажа — отстъпи Клара. — Първо на първо, това определено не е къща от научната фантастика. По-скоро е къща на изключителното намерение. Причината, поради която не мога да обясня несъответствията в нея, е в това, че все още не мога да ти обясня какво е намерение.
— Ако обичаш, не ми говори с гатанки, Клара — помолих я аз. — Това не само ме плаши, но и направо ме вбесява.
— За да можеш да разбереш тази деликатна материя, налага се да ти говоря по заобиколен начин — каза Клара. — Така че нека първо да ти разкажа за човека, който е пряко отговорен за присъствието ми тук, в къщата, а непряко — за отношението ми към теб. Той се казваше Хулиан и беше най-изключителното същество, което можеш да срещнеш. Той ме намери един ден, когато бях загубила пътя си из онези планини в Аризона, и ме доведе тук, в тази къща.
— Почакай малко, Клара, ти каза, струва ми се, че тази къща е на твоето семейство от поколения насам — припомних й аз.
— Пет поколения, за да бъдем точни — отвърна тя.
— Как можеш така безгрижно да твърдиш две толкова противоречиви неща?
— Не си противореча. Ти си тази, която тълкува нещата без нужната основа. Истината е, че тази къща принадлежи на семейството ми от поколения. Но моето семейство е едно абстрактно семейство. То е семейство така, както тази къща е къща, а Манфред е куче. Но ти вече знаеш, че Манфред не е истинско куче; нито тази къща е истинска така, както всяка друга къща. Разбираш ли какво имам предвид?
Не бях настроена за гатанките на Клара. Известно време помълчах, надявайки се, че тя ще смени темата. После се почувствах гузна за сприхавото си и мрачно настроение.
— Не, не разбирам какво имаш предвид — казах накрая аз.
— За да можеш да разбереш всичко това, ти трябва да се промениш — каза търпеливо Клара. — Но, от друга страна, ти точно затова и си тук — за да се промениш. И да се промениш означава, че ще трябва да бъдеш в състояние успешно да извършиш абстрактния полет, а тогава всичко вече ще ти стане ясно.
След отчаяното ми настояване тя ми обясни, че този невъобразим полет символично представлява преместване от дясната страна на челото към лявата, но същинското му значение е да се доведе етерната част от нас, двойника, във всекидневното ни съзнание.
— Както вече ти обясних — продължи тя, — дуализмът тяло-ум е фалшива дихотомия. Истинското разделение е между физическото тяло, което подслонява ума, и етерното тяло, или двойника, което подслонява нашата енергия. Абстрактният полет се извършва, когато накараме двойника да се прояви във всекидневния ни живот. С други думи, в момента, в който физическото ни тяло придобие пълно съзнание за своята енергетична, етерна, допълваща го част, ние ще сме прескочили в абстрактната, напълно различна сфера на осъзнаване.
— Ако това означава, че първо ще трябва да се променя, сериозно се съмнявам дали изобщо някога ще бъда в състояние да направя този прескок — казах аз. — Всичко, изглежда, се е вкоренило така дълбоко в мен, че сякаш е за цял живот.
Клара наля в чашата ми малко вода. Остави керамичната кана и ме погледна прямо.
— Има начин да се промениш — каза тя. — И досега съм ти проглушила ушите с него; нарича се преглед.
Тя ме увери, че един дълбок и пълен преглед ни дава възможност да осъзнаем какво искаме да променим, като ни позволява да видим живота си, без да се заблуждаваме. Той ни дава една кратка пауза, през която можем да направим избора дали да приемем обичайното си поведение, или да го променим, като възнамерим премахването му, преди окончателно да ни е хванало в капана си.
— И как може да се възнамери премахването на нещо? — попитах аз. — Просто казваш „Махай се, Сатана!“, така ли?
Клара се разсмя и отпи глътка вода.
— За да се променим, ние трябва да отговаряме на три условия — каза тя. — Първо, трябва да оповестим на висок глас решението си да се променим, така че да ни чуе намерението. Второ, трябва за известен период от време да ангажираме съзнанието си. Не можем да започнем нещо и щом се почувстваме обезкуражени, просто да се откажем. Трето, трябва да разглеждаме резултата от своите действия с чувство на пълна отстраненост. Това означава, че не бива изобщо да допускаме понятията успех или провал. Ако следваш тези три стъпки, ти ще можеш да промениш всяко нежелано чувство или наклонност в себе си — увери ме Клара.