Магическият преход

Бях се отказала да засичам разположението на къщата и земите и прехвърлих вниманието си върху друг загадъчен въпрос: роднините на Клара. Макар че тя непрекъснато ги споменаваше по заобиколен начин, досега не бях открила и най-малка следа от тях.

— Кога се връщат роднините ти от Индия? — попитах направо Клара.

— Скоро — отговори тя. После вдигна купичката с ориз и я положи в дланта си по китайски. Никога не бях я виждала да употребява пръчици и се очаровах с какво невероятно изящество си служеше с тях. — Защо те интересуват толкова моите роднини? — попита тя.

— Откровено казано, Клара, не знам защо, но те са ми много любопитни — казах аз. — Имах много неспокойни чувства и мисли в тази огромна къща.

— Това означава ли, че къщата не ти харесва?

— Точно обратното, обичам я. Само дето е толкова голяма и призрачна.

— Какъв тип мисли и чувства те безпокоят? — попита тя, като остави купичката.

— Понякога ми се струва, че виждам хора из коридора или чувам гласове. И непрекъснато имам впечатлението, че някой ме наблюдава, но когато се огледам, няма никого.

— В тази къща има повече неща, отколкото вижда окото — призна Клара, — но това не бива да ти внушава страх или тревога. Има магия в тази къща, в земята, в планините около цялата тази местност. Точно по тази причина сме избрали да живеем тук. Всъщност тъкмо по тази причина и ти самата реши да живееш тук, макар изобщо да не си представяш, че това е причината за твоя избор. Но така трябва да бъде. Ти внасяш своята невинност в тази къща и къщата с цялото намерение, което е натрупала, я превръща в мъдрост.

— Всичко това звучи много красиво, Клара, но какво по-точно означава?

— Винаги ти говоря с надеждата, че ще ме разбереш — каза Клара с нотка на разочарование. — Всеки един от моите роднини, с които, уверявам те, рано или късно ще се запознаеш, би ти говорил по същия начин. Затова не си мисли, че говорим глупости само защото не ни разбираш.

— Повярвай ми, Клара, изобщо не мисля така и съм благодарна, че се опитваш да ми помогнеш.

— Прегледът се опитва да ти помогне, не аз — поправи ме Клара. — Забелязала ли си някакви други странни неща в къщата освен тези, които вече спомена?

Разказах й за несъответствието между визуалната ми преценка за къщата от моя наблюдателен пост и от земята около нея.

Тя така се разсмя, че едва не се задави.

— Ще трябва да нагодя поведението си към това ново разкритие — каза Клара, когато си възвърна дар слово.

— Можеш ли да ми обясниш защо земите изглеждат някак наклонени и защо компасът показва толкова различни измервания, когато съм тук долу и когато съм горе на хълма? — попитах аз.

— Положително мога, но няма да има никакъв смисъл за теб. Нещо повече, може дори да се уплашиш.

— Това нещо общо с компаса ли има, Клара? Или с мен? Да не съм откачила или какво?