Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Тя откъсна един лист от бележника и ми го подаде.
— Искам да напишеш и подпишеш едно обещание, съдържащо уверението, че ще изпълняваш упражненията от прегледа само в продължение на един месец. Ако след един месец ти не забележиш никакво увеличаване на енергията или каквото и да било подобрение в начина, по който се отнасяш към себе си или към живота поначало, ти си свободна да си отидеш у дома, каквото и да наричаш свой дом. И ако се окаже така, просто пиши целия този опит като едно причудливо изискване на една ексцентрична жена.
Седнах, за да се поуспокоя. Докато отпивах няколко глътки чай, внезапно ми хрумна, че това е най-малкото, което мога да направя след целия труд, който Клара си беше дала за мен. Освен това беше съвсем очевидно, че тя няма да ме пусне от хватката си така лесно. Все можех да попретупам отгоре-отгоре прегледа на спомените си. В края на краищата, кой щеше да знае дали там, в пещерата, наистина правя визуализациите и дишането, или просто си подремвам, или се отдавам на мечтания?
— Само един месец — каза тя с искрен глас. — Не се подписваш за цял живот. Повярвай ми, наистина се опитвам да ти помогна.
— Знам — казах аз. — Но защо си даваш труда да правиш всичко това за мен? Защо точно за мен, Клара?
— Има си причина — отговори тя, — но тя е толкова дълбока, че не мога да ти я разкрия сега. Единственото, което мога да ти кажа, е, че като ти помагам, аз изпълнявам една достойна цел: връщам си един дълг. Можеш ли да приемеш като достатъчна причина това, че си връщам един дълг?
Клара ме погледна с толкова надежда, че взех молива и написах уверението, като нарочно подбирах най-внимателно думите така, че да няма никаква грешка за едномесечния срок. Тя се спазари да не включвам в този месец времето за изготвянето на списъка с имената. Съгласих се и написах приложение в този смисъл; и тогава, противно на убежденията си, аз го подписах.
6.
Седмици наред си блъсках ума, докато съставя списъка. Проклинах се, че бях оставила Клара да ме придума това време да не влиза в споразумението ни. През тези дълги дни работих в пълна самота и тишина; виждах Клара само на закуска и вечеря, когато се хранехме в кухнята; обаче почти не разговаряхме. Тя отклоняваше всичките ми опити за сърдечен разговор с думите, че ще приказваме, когато си завърша списъка. Когато го направих, тя остави шиенето си и веднага ме придружи до пещерата. Беше четири часът следобед, а според Клара ранната сутрин и късният следобед бяха най-подходящото време да се започне такова голямо начинание.
На входа на пещерата тя ми даде още указания.
— Вземи първата личност от списъка си и накарай паметта си да възстанови всяко нещо, което си изживяла с този човек — каза Клара, — от момента, когато сте се срещнали, до последния път, когато сте общували. Или, ако предпочиташ, можеш да караш обратно — от последния път, когато си имала нещо общо с този човек, до първата ви среща.
Въоръжена със списъка, аз влизах в пещерата всеки ден. Отначало прегледът ми костваше много усилия. Не можех да се концентрирам, защото се страхувах да се ровя в миналото си. Умът ми блуждаеше от едно травмиращо събитие към друго, както ги виждах, или просто си почивах с разни фантазии. Но не след дълго ме заинтригува каква яснота и отчетливост започна да придобива прегледът ми. Дори започнах да се отнасям по-обективно към изживявания, които винаги бях смятала табу.
За моя изненада започнах също да се чувствам по-силна и по-оптимистична. Понякога, когато вдишвах, имах чувство, че енергията се просмуква обратно в тялото ми, като мускулите ми се затопляха и сякаш набъбваха. Толкова се увлякох в задачата да правя прегледа, че изобщо не ми беше нужен цял месец, за да се убедя в стойността му. Две седмици след началото, определено в споразумението ни, както вечеряхме с Клара, аз я помолих да потърси някой, който да освободи апартамента ми и да даде нещата ми на склад. Клара ми беше предлагала тази възможност няколко пъти преди това, но всеки път бях отказвала, защото не бях готова да се обвържа с по-дълго оставане. Тя се зарадва от молбата ми.
— Ще пратя една моя братовчедка да го свърши — предложи Клара. — Тя ще се погрижи за всичко. Не искам никакви притеснения да те отклоняват от концентрацията ти.
— Като стана дума за това, Клара — казах аз, — има още едно нещо, което не ми дава мира.
Клара ме изчака да продължа. Казах й колко ми е странно, че винаги има нещо сготвено, макар че никога не съм я виждала тя да готви и да се занимава с кухненска работа.
— Ами това е, защото ти никога не си вкъщи през деня — каза небрежно Клара. — А вечер си лягаш рано.