Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Изпищях и подскочих. Извиках на Клара, че сянката й е жива. Понечих да побягна, ужасена, че сянката може да се втурне след мен, но Клара ме задържа, като ме хвана за рамото.
Когато се поуспокоих достатъчно, за да мога отново да говоря, аз й разказах какво съм видяла, като през цялото време отклонявах поглед от земята, опасявайки се да не зърна отново зловещата сянка на Клара.
— За да видиш движението на сенките, трябва да си освободила огромна част енергия със своя преглед — отбеляза Клара.
— Сигурна ли си, че просто не съм си го въобразила, Клара? — попитах аз, надявайки се, че тя ще го потвърди.
— Твоето намерение я накара да се движи — твърдо каза тя.
— Но не мислиш ли, че прегледът може и да обърква ума? — попитах аз. — Трябва да съм напълно побъркана, за да виждам как сенките сами се движат.
— Не. Целта на прегледа е да разбие основните предубеждения, които сме запаметили през живота си — обясни търпеливо Клара. — Не се ли разбият те, ние не можем да попречим на силата на паметта да забулва осъзнаването ни.
— Какво точно имаш предвид под сила на паметта, Клара?
— Светът е един огромен екран от спомени; ако се разбият определени предубеждения — каза тя, — силата на спомнянето не само се възпира, но дори може да се премахне изцяло.
Не разбирах какво ми говореше и възнегодувах, че е толкова неясна.
— Най-вероятно вятърът е надигнал праха, върху който се проецираше сянката ти — казах аз, предлагайки едно разумно обяснение.
Клара поклати глава.
— Опитай да я погледаш пак, за да се увериш — предложи тя.
Усетих как ръцете ми настръхнаха. Нищо не можеше да ме накара да погледна отново сянката й.
— Ти твърдиш, че сенките на хората не могат да се движат сами — каза Клара, — защото това ти казва твоята способност да помниш. Спомняш ли си някога да си ги виждала да се движат?
— Не. Определено не.
— Ето, виждаш ли. Това, което ти се случи току-що, бе, че нормалната ти способност да си спомняш беше възпряна за един миг и ти видя как сянката ми се движи.
Клара поклати показалец и се засмя.
— А и вятърът не е вдигал праха — каза тя. После скри глава в ръцете си, сякаш беше стеснително дете. Изумяваше ме, че макар и жена на възраст, тя никога не изглеждаше смешно, когато правеше детински жестове.
— Имам новини за теб — продължи Клара. — По-рано, като дете, ти си виждала сенки да се движат, но тогава не си била толкова рационална, така че е било нещо съвсем естествено да ги виждаш да се движат. С течение на времето твоята енергия е била обуздана от социалните ограничения и така ти си забравила, че си ги виждала да се движат, а си спомняш само това, което смяташ, че е позволено да си спомняш.
Опитвах се да оценя мащаба на това, което ми казваше Клара, и тогава внезапно си спомних, че като дете често бях виждала сенките да мърдат и да се извиват по тротоара, особено в горещи, ясни дни. Винаги бях мислила, че се опитват да се освободят от хората, на които принадлежат. Изпитвах ужас, като гледах как сенките се мятат настрани, за да могат да надзъртат зад тях. Винаги ми беше чудно как може възрастните изобщо да не забелязват кривенето на сенките си.
Когато споменах това на Клара, тя заключи, че ужасът ми се е дължал на конфликта между това, което реално виждам, и това, което вече са ми казвали, че е възможно и позволено да виждам.
— Опасявам се, че не мога да следя мисълта ти, Клара — казах аз.
— Опитай се да си представиш себе си като огромен склад със спомени — предложи тя. — В този склад някой друг освен теб е натрупал чувства, представи, мислени диалози и схеми на поведение. Но понеже това си е твой склад, ти можеш да влизаш и да тършуваш из него винаги когато поискаш и да използваш всичко, което намериш там. Проблемът е, че ти изобщо нямаш думата за инвентара, защото той вече е бил определен, преди ти да влезеш във владение на склада. Поради това ти си крайно ограничена в избора на неща.
Тя добави, че животът ни изглежда като непрекъсната времева линия, защото инвентарът в нашия склад никога не се променя. Тя подчерта само, че ако складът ни се разчисти, можем да бъдем това, което наистина сме.