Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Докато слушах Клара, трябваше да се съглася, че нещо от това, което казваше тя, ми изглежда вярно на дълбоко телесно ниво. Тя настоя не просто да се съглася или не с нея, а да го обмисля и оценя по един смел, непредубеден и интелигентен начин.
— Само по себе си е достатъчно лошо, че един мъж оставя енергийни линии в тялото на жената — продължи Клара, — въпреки че това е нужно за създаването на потомци и за осигуряване на оцеляването им. Но една жена да има в себе си енергийните линии на десет или двадесет мъже, които се хранят от нейното сияйно тяло, това е повече, отколкото може да издържи който и да било. Нищо чудно, че жените вечно не могат да вдигнат глави.
— Може ли една жена да се отърве от тези линии? — попитах аз, все повече убедена, че има известна истина в това, което говори Клара.
— Една жена носи тези светещи червейчета седем години — каза Клара, — след този период те изчезват или угасват. Но ужасното е, че когато наближи краят на тези седем години, цялата армия червейчета от първия мъж, който е имала една жена, до последния, всички те внезапно се оживяват, така че жената отново е притеглена да има полов акт. И тогава всички червейчета се вкопчват в живота по-силно отвсякога, за да се хранят от сияйната енергия на жената за нови седем години. И наистина се получава един безкраен цикъл.
— А какво става, ако жената се въздържа от полов живот? — попитах аз. — Умират ли просто тези червейчета?
— Да, ако тя издържи да не води полов живот седем години. Но в днешното време е почти невъзможно една жена да се въздържа толкова дълго, освен ако не стане монахиня или не разполага с достатъчно пари, за да се издържа сама. Но дори и при това положение тя все така ще има нужда от напълно различна обосновка.
— Защо е така, Клара?
— Защото жените имат полови контакти не само по биологическа повеля, но и като социален дълг.
Тогава Клара ми приведе един изключително смущаващ и потискащ пример. Тя каза, че като не сме способни да виждаме протичането на енергията, ние можем ненужно да затвърждаваме все повече тези схеми на поведение или емоционални интерпретации, свързани с невидимото протичане на енергията. Например погрешно е обществото да изисква жените да се омъжват или най-малкото да се предлагат на мъжете, както е погрешно жените да се чувстват неосъществени, ако нямат в себе си мъжка сперма. Вярно е, че енергийните линии на мъжа им дават цел, позволяват им да изпълнят биологическото си предназначение: да захранват мъжете и техните потомци. Но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да изискват от себе си нещо повече от простото изпълнение на репродуктивния си дълг. Тя каза, че например да се развиваш, е равностойна, ако не и по-голяма повеля от тази да се възпроизвеждаш; и че в този случай развитие означава пробуждането на жените за истинската им роля в енергетичната схема на възпроизводството.
След това тя прехвърли доводите си в личен план и каза, че аз, както всяка друга жена, съм била възпитана от една майка, която смята за своя първична функция да ме подготви да си намеря подходящ съпруг, за да не нося клеймото стара мома. Аз наистина съм била отглеждана също като животно, за да имам полов живот, все едно как би го наричала майка ми.
— Ти като всяка друга жена си била заблудена и принудена да се подчиняваш — каза Клара. — И тъжното е, че ти попадаш в капана на тази схема дори и ако нямаш намерение да продължаваш рода си.
Нейното твърдение беше толкова смазващо, че се разсмях на глас просто от нервност. Клара изобщо не се смути.
— Може всичко това да е истина, Клара — казах, опитвайки се да звуча снизходително. — Но в моя случай как може припомнянето на миналото да промени каквото и да било? Не е ли всичко това минало-свършено?
— Мога само да ти кажа, че за да се пробудиш, ти трябва да разчупиш този омагьосан кръг — отвърна тя, а зелените й очи ме изучаваха с любопитство.
Повторих, че не вярвам на теориите й за разни дяволски биологически повели или вампироподобни мъже, които смучат енергията на жените, и настоях, че нищо не би променило това просто да си седиш в една пещера и да си припомняш.
— Има определени неща, за които просто не искам никога повече да мисля — отрязах аз и ударих с юмрук по кухненската маса. Станах, готова да си тръгна, и й казах, че не желая повече и да чуя за прегледи, списъци с имена или разни биологически повели.
— Хайде да направим една сделка — каза Клара с вид на търговец, готов да мине клиента си. — Ти си честен човек, обичаш да бъдеш почтена. Затова ти предлагам да сключим едно споразумение.
— Какво споразумение? — попитах аз с нарастваща тревога.