Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
В палатката беше тъмно и горещо. В нея гореше още един огън с още едно гърне. Госпожа Гогол се бе превила над гърнето и разбъркваше съдържанието му. Тя посочи на готвачката един мях.
— Раздухай за последно въглищата и ще видим.
Госпожа Приятна изпълни подканата. Самата тя не използваше магии освен онези, нужни за запръжката или при втасването на хляба, но уважаваше чуждите. Особено онези на госпожа Гогол.
Въглищата заискриха в бяло. Гъстата течност в гърнето закипя. Госпожа Гогол се вторачи в парата.
— Какво правиш, госпожо Гогол? — не издържа готвачката.
— Опитвам се да видя бъдещето — отговори заклинателката. Гласът й имаше гърленото звучене на парапсихично надарените натури.
Госпожа Приятна надзърна в мътилката.
— Някой ще яде скариди? — подметна услужливо тя.
— Виждаш ли онова парченце бамя? — попита госпожа Гогол. — Виждаш ли как рачешките щипци все изплуват точно там?
— Не си от тия, дето пестят продуктите.
— Виждаш ли колко са гъсти мехурчетата около дафиновите листенца? Виждаш ли как всичко се върти около червения лук?
— Виждам! Виждам! — задъха се госпожа Приятна.
— И знаеш ли какво означава това?
— Означава, че вкусът ще е наистина прекрасен!
— Естествено — любезно отвърна госпожа Гогол. — И още значи, че идват някакви хора.
— Иха! Колко?
Госпожа Гогол натопи лъжица в кипящата смес и я опита.
— Трима. — Замислено облиза устни. — Жени. — Отново потопи лъжицата. — Опитай — предложи тя. — Също и котка. Познава се по лавровото дърво. — Облиза устни. — Сива. Само с едно око… — опипа с език един развален зъб в устата си — … лявото.
Ченето на госпожа Приятна увисна.
— Ще те намерят, преди да открият мен — каза госпожа Гогол. — Ти ще ги доведеш тука.
Госпожа Приятна се втренчи в ледената усмивка на госпожа Гогол и после отново в съдържанието на гърнето.
— Ще бият толкова път само за да опитат нещо? — попита тя.
— Естествено. — Госпожа Гогол седна. — Отиде ли да видиш момичето в бялата къща?
Госпожа Приятна кимна.
— Младата Въгляшка ли? Да. Виждам я, когато мога. Когато Сестрите не са в двореца. Те наистина са й взели страха.
Тя отново сведе очи към гърнето, а после ги вдигна към госпожа Гогол.
— Наистина ли можеш да виждаш?…
— Предполагам, че имаш куп неща за мариноване? — прекъсна я госпожа Гогол.
— Да. Да. — Госпожа Приятна се отдръпна, но с нежелание. После се спря. Трудно бе да отпратиш госпожа Приятна, освен ако тя не искаше. — Оная Лилит казва, че може да види целия свят в огледалата — каза тя с обвинителна нотка в гласа.
Госпожа Гогол поклати глава.
— Всичко, което ти предлагат огледалата, си самият ти — изрече тя. — Но това, което ти предлага един хубав бъркоч, е всичко.
Госпожа Приятна кимна. Няма спор. Това беше добре известен факт.
Когато готвачката си отиде, госпожа Гогол тъжно поклати глава. Заклинателките могат да прибягват до всякакви хитрини с цел да се покажат знаещи, но се чувстваше леко засрамена, защото накара една честна жена да вярва, че бъдещето може да се види в гърне със супа, била тя и от бамя. Защото всичко, което показваше чорбата на госпожа Гогол, беше, че в близко бъдеще определено ще има много вкусно ядене.
Всъщност тя бе видяла бъдещето в купа с джамбалая, която бе приготвила по-рано този ден.
Маграт лежеше с вълшебната пръчка под възглавницата си и беше на границата между съня и пробуждането.
Със сигурност тя беше най-подходящият човек за вълшебната пръчка. Нямаше съмнение. Понякога — а тя едва се осмеляваше да направи място за тази мисъл в ума си, докато беше под един покрив с Баба Вихронрав — наистина се чудеше доколко другите вещици са отдадени на професията си. Повечето време изглежда не даваха пукната пара.
Да вземем например медицината. Маграт знаеше, че е доста по-наясно от тях с билките. Тя бе наследила дебели книги по въпроса от Гуди Уемпър, своята предшественичка в селото. Бе описала и няколко свои теории. Можеше да каже на хората такива неща за употребата на синьоглавчето, които ще ги заинтригуват до такава степен, че вероятно ще се втурнат да търсят с кого друг да ги споделят. Можеше да разделя фракции, да прави двойна дестилация и други неща, които се състояха в целонощни дежурства пред колба и наблюдения върху цвета на пламъка. Тя работеше над това.
Докато единственото лечение, което Леля прилагаше, беше топъл компрес върху всичко плюс препоръка за голяма чаша от най-любимото питие на пациента от гледна точка на това, че щом така или иначе му е зле, що да не си го направи по-приятно. (Маграт забраняваше на пациентите си алкохол, защото вреди на черния дроб. Ако те не знаеха как вреди на черния дроб, тя им го разясняваше.)